* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 698 —
ня: Iofl ты Боже, мили Боже! Кога ке ie то А замаиъ, Да првграттал рамна снага ? В. 81. Ше быме единъ замаиъ, Сосъ таткотапоб ратимы,—прительи. & 137—138- Па се аи?,*лада лок&рстнла. Зашъ было веке понинадо, Е однесе на жетва да жше. В. 324. Заматерълъ пр. старый: Не решавайте нищо предъ тЬза натер^лы войводы (сев anciens capitaines). Т. 193. Зам&хнж гл. св. (съ винит, или съ предл. съ) взмахну Замахам* З а м а х в а м ъ гл. дл. взмахиваю; махаю: Замахн* сабнь-тя (Взмахнуя ллечемъ). Р 5. Замахн* да мя удари съсъ страшното сп коше. Р С. 53. Замахва съ сабята да му отс*че главата. X. J, 37. Сп отвори са бя дипленица, Си замавна на десна-та стнрна. М. 96. Пашовоть етаръ биволъ Со глава сн мдхна, Бенка мене чини Бенка на чело-то. С ъ опашка занлхна, И белекъ ми чини Белекъ на г*рло-то. М. 438. Брахилъ крале си ми падна вао умрелъ на земе-та! Не нн ноже аял дума да продума, Ниту с рока да замаха! Вв. 82. Още вонь-тъ нев§Д*БЛЪ крака-та си занахалъ. Ч. 206. Зам&хамъ оа развеваюсь: Засвврихя въ рогъ на стражниц*-т« в на връх-атъ и запаха ся яръвенъ стягъ (Послышался звукъ трубы съ сторожевой багими, инащц 1
щишь ея захлопалъ
красный стягъ). Р.
48.
З а м а х ъ с. м. 1) широкий большой шагъ: Той съ тридесе© най-вече замаха МИНА отсамъ. Р. С. 108. 2) замашка: Оня шкрои замахъ на русый юнашки духъ. Тб. 7. Зам&шенъ пр. мощный: Съ безумна дерзость хванж той задно-то колело съ замашната си рхка и запре кочията. Тб. 16. Друго го имъ време минуваше въ веселба—както прплега-на една широка замашна водя (все прочее время отдавалось гульбп>—признаку ширена*
to размета душевной воли). Тб. 23.
З а м а к гл. св. Зам&йвамъ З а м а ю в а м ъ гл. дл. 1) задержу, задерживаю: Идоменей, който са боеше да не си отндатъ Телёмахъ и Меяторъ, мысляше какъ да гы замае (— ие songeait qui
retarder leur depart). Т. 370.& 2) смущу, смущаю, очарую, очаровы
ваю: Бабы-ты да не замайвать на деца-та ума въ приказкы за салоли на, за врьколаца, за вампиры и пр. Ж. Д. 1872 р . 150. Иванъ коя влезьлъ въ това село останжлъ зачюденъ и замаянъ, щуралъ ся н вгл* двалъ са на десно на лево. Ж. Д. 1873 р . 210. 3) вскружу, вевружа* голову: Турихъ въ уста единъ зеленъ листъ отъ тютюнъ, но защот* беше много силенъ, замая ни главл-т*. Р. С. 54. Това номче х и зама; главата (der Kopf macht mich wirbeln). Put. 61. З а м а м с а З а м а й в а м ъ са З а м а ю в а м ъ са 1) замедлю, медлю: Замайвать ся ещ
