* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 697 —
Л. Д> 1873 р . 238. Всякой полегка легка ще ся залюби за прочита* Hie полезны кнагы. Л. Д. 1869 р . 126. З а л ю д о к Залёлямъ гл. св. Заяюлявамъм. дл. закачаю, за качиваю: Залюляло го и заняло ну: „Нани ни Нине, нанинко дете! М. 136. Мана и сана залюл*. Д. 13, 63. Та го залюля и запоя нуНани ни нани мъжко дйтенце. Д. 37, 25. Ке пове&анъ тГокъ ветаръ, ке залелямъ машко дете. М. 2. Та кой Ганчо залюлява ове, ове! За люлява, отлюлява ове, ове! Ч. 38. Отъ кань Дунавъ-тъ лов?ялъ прохладенъ вЪтрецъ и залюлялъ варховете на дарвета-та. 3. 274. Залюлдвянна-та и лривожданната тръсть останала. Сб. 28. Залюлъ» о а Залюлявамъ с а заколеблюсь, закачаюсь: Свирджш-гЬ засвириха, хоро-то ся залюля по всичка-та ливада. 7. 37. Та ся залюл* и падна на рац*Ь-т4 на жены. Р . 75.
и
Залжзд гл. св. приманю: И тойзь часъ като съгледатъ, че гы зачюйватъ да ся потеглюватъ на наватр4 полева лева между дьрв1егЬ за да залачатъ корабницытЬ далекъ отъ крайнор1ето... Р. А. 195. Залачиха корабницы-гЬ подырЪ инъ между расталацы-тЬ най три мили далекъ отъ крайнор1ето. ib. Зам&ас* гл св. замажу, загрязню. Зам&ивамъ гл. дл. замазы ваю: Р^звы-ты на заднк-та половин» на тбло-то и (на буба-та) станать замазаны. Л> Д. 1874 р . 189. На дивана отгор* свдкть д?ца, кон карать волове съ устенъ и вьрдшть та подлатать вупанк волъмъ, кога ще сврать или пиканть, да ся не заназвать и подмокршъ кла сове. Пк. 58*) Той отрнваше калътъ отъ лицето, а то оште повече го занаяваше. Тб. 16. Май прааителства са надяваха да замажатъ съ тяхъ очигЬ на поданници-ти си (отвести глаза). Л. Д. 1872 р. 197. 2) o6iлю, б-влю (мазанку, хижину): Дворътъ инъ е сявога прин?тенъ, очистеиь; кащата имъ вънъ, ватрй сякога замазана. Зк. 169, Зам&мк гл. св. заманю, привлеку. З а м а м в а м ъ гл. дл. замани ваю, привлекаю: Тя начна да разжега младо-то и &сръдце за да за пани чиста душица въ мр4жигБ си. Р . 15. Никой не ся сЪти, какъ той гы замани въ мр^жё-гв си. Р . 52. Такава 6*Б оная СЪчь, толко ва н^шта имаше, да занами нлади хора (имевшая столько приманокъ для молодыхь людей). Тб. 25. Хубаво-то око, кое то съ магический си ноглядъ, омайва, замам ва и искарва члов?ка отъ глава, гасне и ся вглабва. J. Д. 1874 р . 76. З а м а н ъ нар. всегда: „Не думай, нона Mapio, Зананъ се вино не nie, А ти ей ваманъ болярка". М. 133.
З а м а н ъ * (метап s. a. Temps, siecle, monde, fortune) с. м. вре-
