* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 679 —
св и за ков-то естественно заеквать н распытвать, д*ца-та добывать за гЬхъ точны познашя. Ж. Д. 1872 р. 152. (ср. *кна). З а е х т ^ м. сов. зазвучу, загремлю: В& чюти* ciis разнирна годи на Торвовы трабы си зайхтяха. Гп. 116. Марсова нека зайхти траба, Вс?кы щ&уничтожи ъ&свле Гп. 157, Заёцвамъ(са) гл. дл. заикаюсь, лепечу: Заецва се въ раэговорътъ си и гласътъ му дрезгавъ (da stammelts). Piu. 21. З а е ч д гл. св. загремлю раздамся: Гласъ-тъ на тромпети-т* заЪчя предъ царски-гв палати. Ж. Д. 1875 р. 15. И полето пакъ заечЪше отъ казашкигЬ внкове (загудп>ло). Тб. 29. Още курбанъ нефтасали, Небе заечилу, заечилу, затрещелу. Вв. 39. З а е ш в и пр. заяч1й; И това ли те плаши. заеигко сърде (Наsenherjs). Рш. 21. Заяеедн&я гл. сов. Заяседняважъ гл. дл. почувствую жажду: Дадохъ ну най-напр4дь вода понеже отъ многото трудъ въ насилственно-то бЪгаше, бЗше много зажедн*Ьлъ. РС. 110. Заяеёнк са гл. сов. загЬю свадьбу, сватаюсь: Зажеви са Сте фанъ харенъ юнакъ, Та заиска дели Магдалена Магдалена плаче та го не ще. М. 69. З а ж я г л а в а м ъ гл. дл. впрягаю; Зажиглявамъ волове (впрягаю воловг въ ярмо), ср. подъ сл. жигла. Пк. 47, Зазснздк гл. сов. вделаю: ПосрЪды динняка има напрЪкы зажвздено дьрво, кое зъвать веригница, защо-то отъ него выси закаче на верига съ кука отъ едина край. Пк. 33. Погр^ячь ё зажизденъ надъ огнище. Пк. 67. (ср. заэиждгм). Заэвумбк гл. сов. Зазвумявамъ гл. дл. зажмурюсь: Той с?ди поел* много време, зажунЬлъ налко съ очитЬ. Тб. 71. Котка-та зажюмЪла и сд престорила на мрьтва. Сб. 21.
и
Заясън& Зааснйш гл. св. Зажъ(н)вамъ гл. дл. зажну, зажинаю: Въ Кукушъ, кога да важшатъ, ако некой помвнитъ по пать близу до нимъ, му иставаетъ еденъ снопъ, надъ коп спростираетъ nuiMia (и Блаваетъ лЪбъ) му пеютъ; а той требитъ да хварлитъ нещо пари на mania-Ta. М. р. 524. Ружице ле бела ружо! Зажни, ружо най напреде. Ч. 348. Варай Руже, мила керко! Лю да нивнешъ да зажшешъ, Да те изеде люта зм&и—десна ръка. В 177. ср. дожни». В. 187. Завб6р(у)вамъ гл. сов. заговорю начинаю говорить, (о новорожденномъ): Постигнала сЬ &уба&а Яна;—на денъ Велигденъ, Карстида ни c-fe на денъ Гюргевдевъ, Зазборвала ми на денъ Спасовденъ. М. 16.
