* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 680 —
Еога дете отъ майка c i роди, Ми сЬ роди и въ часъ мя зааборва.
М. 59.
Зазвънтвк гл. сое. зазвеню. Сл*дъ дв* нинути зазвънгЬх* ключове. Тб. 48. Заздравгм гд. сов. заживлюсь, заживу. Заздравявгь гл. дл. заживаю. Да ся обыв1е (пор^зано-то нйсто) съ мушямл и да сд дръжи врьзано докл* заздраве. Ж. Д. 1869 р . 218. Обивива ся добp i изгорено-то место въ увлаченъ памувъ, па го врьзвать и дрьжать докл* заздраве. Ж. Д. 1871 р . 143. Тежка рана заздравя, лошя рЪчь ся не забравя. Ч. 233. Рани-гЬ му заздравях*, остахл сано б*л*зн отъ саблени ударе. Тб, 89. За&дравк гл. св. Заздравявамъ гл. дл. укреплю, поддержу: Да заздравятъ власта на Н&ЬМЦИ-ТБ. Ж. Д. 1873 р. 154. За&др&вяBaEie с. с. поддержание. сохранеше: Ангая, Австрйя, Pocia, Итал1я и пр. ограничиха тогасъ старатя-та сп въ заздравявате-то на миръ-тъ между други-те дьрасави. Ж. Д. 1871 р . 209.
Зазелен1& са
Цанковъ зазеленеюсь.
гл. св. возвр.
Заводенявамъ с а гл. дл* возвр.
Зазъпамъ са гл. сов. зазываюсь. Зазъпвамъ са гл. дл. Като бе се зазепалъ, на него товоречи наскокна кочиа-та на некой сн полски панъ. Тб. 16. Зазйэкдх гл. св. замурую: Ограждешя-та сн, кои-то бйхъ разширочилъ и направилъ гы бехъ още по-честы като гы пълняхъ н зазиждяхъ съ прьсть. Р . С. 95. Што ми cnie у Легена града? Даль к сълнце у дзит задзидано, Ни к кула злато укована. Пе* 9—10 р . 87. З а з й м и са гл. безл. сов. настанетъ зима: Време-то ся притотвяше да ся зазими. Р . С. 29. З а з о р и са гл. безл. сов. разсвенетъ, Зазорява са гл. безл. дл. разсветаетъ: Жители-те на острова като ся зазорило видели корабити. Ж. Д. 1873 р . 127. Отъ какъ ся е, нила моя майко ле, Зора зазо рило. М. 58. Бой-атъ трая отъ какъ" ся зоря зазори доде звезды истекохж (Бой продолжался оть восхода зори утренней до восхода звпздъ). Р. 149. Още не ся б&Ьше зазорило, кога ны призехмы град-атъ. Р. 153. Зарань ставамь отъ легло-то си чтомъ ся зазори. Ж. Д. 1871 р . 149. Сва нокь си ми на рака легала, додека е зора зазорила*. Пс. И—12 р . 178. Като зе да са зазорява, куле-то и капитан в на позаспаха нал. ко. Ж. Д. 1875 р . 145. Найпосл* наченало да са зазорява. Ж. Д. 1876 р . 184. Като ся зазореше, утиваше къмъ извора, дето си омы ваше
