* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 668 — губине. Ж. 55. Стреде диванъ дете загубиле, &Се во кнрви ножк утопиле. М. 55. Ясъ ве пойданъ во гора зелена, Ее загубанъ Шанна ро¬ бина, Ели жива ве ти к донесанъ. Ж. 146. Да не имат загубен (пусть считаютъ меня похибшимг). Д. 10. 24. З а г у б к с а З а г у б в а н ъ оа, пропадаю, утрачиваюсь изъ вида, теряюсь: Венусъ достига на 14 1аннуария въ образъ на Стрйлецъ най-голЪна-та си свЪтливость, загабя ся по Августа. Л. Д. 1875 p. VII. Таласднъ ходи всЬкн нощь по Б2щя-та до прьвы пЪтлы и щонъ попаять П&БТЛЫ-ГБ, загубвалъ ся. 7. 43. И казаци-rfj се загубих* въ тревата. Тб, 17, Нриказахъ ну ванъ сьмь загубенъ въ този островъ, и немамъ отъ нигд-Ь понощь за избавяше. X. I . 161. 164. 2) погибаю, изведусь: Горко мое чедо!... Загубвамъ са... Не плачи. (Je suis usde). Д. С. 9, З а г у к а м ъ гл. св. заворкую (о голубп>): Запрусала нома Кате­ рина—като еребица, Загукала като гулабица. Ж. 299. З а г у л » гл. св. подавлю: Неда загуши плач-атъ си. Р. 72. Загъвка с. ж. изгибъ, складка: Очи-т1> на Юпитеръ освЗггяватъ и найвнтрешнБГГБ загъвкы на сьрцата (les derniers replis ducoeur). Т. 146. ЗагънА гл. с^.Загъвамъ гл. дл. заверну, завертываю: Т4 похващатъ части отъ т-Ьло н предавать на бабички да ги загнватъ въ чисти дрЗшкн. Зк. 158. Тя извади отъ пазвата си една върпа, въ конто б4х* заГАнати три писма и образътъ, и ги подаде на брата си. Зк. 203. Задавка с. ж. задача: Нашя-ты дЪтца, кога с* у дона, никакъ не сЬдя.ть праздны, нъ или пр?говарять уроцы-ты си, или си р4шявать задаввы. Д. Д. 1869 р . 139. Полша не сполучила да осуществи гол4м*-тх задавкх, коя то си былъ задалъ Болеславъ храбрый. Л. Д. 1872 р . 217. Не е наша задавка да садимъ тука за това. Л: Д1876 р. 44. З а д а в к гл. св. Задавямъ гл. дл. задушу: Така е и съ сннрате мл&Ько-то, кога врьви буйно, та задавя д4те-то Л. Д. 1869 р . 94. Зад&вк с а Зад&вямъ са подавлюсь, задыхаюсь: Испрьво кашлицата му е остра, а посл&Ь става задавена. Гласъ-тъ испрьво лр?граква, и а поел* съвсЪмъ ся задавя. Л. Д. 1871 р . 134. Той ся былъ задавилъ и удушилъ Л. Д. 1874 р . 117. Той са задавяше и не ноаьаше да удьржн въ себе си божественныя духъ конто го въ лнуваше (Л itait hors d&haleine...). Т. 154. Зад&мъ гл. св. Зад&вакъ гл. дл. заданъ, задаю. Въ соединены сь постоянными объектами значгтъ: i)—ударъ, нанесу ударъ: Русско-то царство ся съзряло отъ страшиы-ты удары, кон то ну были задали а