* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
667 —
XSBK с. с. закутывание: Мотики, лпзгари, иалки нотички за загърлянье. Пк. 68. Загръмк гл. св. загремлю: За да ся изравнн тазн распра и да вьввьрнатъ тншина-та въ Европа додтз още не е загьрмяло opAxie-те. Л. Д. 1871 р. 208, Загръмй безл. загремитъ (о громгь): Излезе сн юдинъ баща ЗатрЪщялу загурмялу, Излегоха нехннн братя Засфяткалу задимналу су. D. S. 5, 27—30. Ако загярми нейде гярмотевица, лнстата на мимоза мгновенно са закриватъ. 3. 160 Загрънз гл. св. Загръщамъ гл. дл. 1) закутаю, закутываю: охвачу, охватываю: Д&Ьда-та наймного зин4 трЬбува да загрдщать и затоплявать грдды-ты си. Ж. Д. 1872 р. 141. Планев загърнн негово булче. Д. 55, 17. Пожаръ загярне села-та... Тб. 39. 2)&&обниму, обни маю: Тогай св грабна&а, си c i загдрнГе Отъ радосъ сестрн плачйтъ не се одельватъ. М. 151. Загрвдк гл. св. Загръчвамъ и. дл. окружу, сгЬсню: Словены загрьчены отвслдй отъ христланскы народы, трйбвало или да ся покрьстять или да изгынлть. Ж. Д. 1872 р. 215. З а г у б а с. ж. потеря: Загуба-та на едн* к*щ* по бабешкы драздницы за година ще е 90 гр. Ж. Д. 1874 р. 223. И неговата за губа са считаше като запустяванье на свка челядь (Sa parte eut etc la desolation de chaque famiU&e). T. 212. Выи говорихте за доброд-Ьтельта безъ която найголЪнытЪ* снолукы с« истинны загубы (sans elle les plus grands avantages sont de vraies pertes). T. 324. Следо вательно ина загуба и отъ дв^-тЬ страны? (So? Verlust auf beiden sciten?). Э. Г. 49. З а г у б е н ъ пр. гибельный: Ето и тая случка ны учи колко с загубенъ страхъ-тъ. Р. А. 147, Загуби» гл. св. Загубвамъ З а г а б я м ъ и. дл. 1) потеряю, теряю: Кой много иска,—загубва и малко-то. Ч. 172. Истинно-то средство за да спечелишъ много е да не искашъ ннкога много да печелншъ и да умЪешъ да загубишъ когато трЪба (et de savoir perdre a propos). T 18. He знанъ право ли вървд или загубихъ п*тя-тъ? (geV ich recht oder unrecht?) Рш. 70. Азъ загубихъ чувствата си. (Ялишался чувствъ). ib. 99. (Три моми) герданъ загубиле. Ж. 427. Онзн народъ лесно загабя дов4р!е-то въ сила-та си... J. Д. 1872 р. 180. Азъ с*мъ загубенъ ЫропащШ) чов$въ, погнняла душа! ДЬца-та ни гладни нратъ. Ст. 17. Скитахме ся по т*эи улица, като загубени (растерянные). X. 7, 173. 2) загублю, убью... Д&извадиме нейдзинн ножина, МАШКО дете да го за-