* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 658 — лакоми иа голт>м* печялд та си заврьлп на слукд ц-Ьлый имотъ. Ж. Д. 1873 р. 218. З а в р ъ н и ц а с. ж. родъ запора: Ноке излегвитъ. денв с* Kpierb (завлрннца, лостъ, сурме). М. р. 532. (гат.). Заврънж и. св. З а в р ъ щ а м ъ гл. дл. поворочу, направлю: ЗавърнА коньатъ (поворотилг коня). Р. 5. Едно момиче като завьрща нашинА-тА съ еднк иай-гол&ЬнА, л4снвн* исилита на день до 240 чнфта чорапи. Ж. Д. 1872 р. 162. За да завьрне р?ката къмъ твьрдинята прннуденъ беше да ископае единъ проколъ. Р. А. 117. Завьрнаха корыто-то да ся отстранять отъ гЬхъ (подмолы-гЬ). Р. А. 130. Въ с})еднемь значенш заверну, появляюсь (о дождь): Три години дошъ не завьрце. М. 30. К а к ъ (что) з а в ъ р н е какъ (что) придется: Тогава не градах* ни крепости, ни кули, а какъ завърне, правите си сламено жилиште человйкъ на време. Тб. 38. А колко повече ще загуби ирЬдъ очи-ты ни единъ лаконъ, кога го видимъ да глъта всичко, что завьрне. Ж. Д. 1874 р. 65. Д&Ьто ся пущать добытчета-та да ся во­ дять и заплодявать, какъ заврьнАть, тамъ не може ся рё, че има скотовъдство. Ж. Д. 1873 р. 267. Сега вой какъ завърне счита се въ пра­ во да поучава учители-гЬ какъ да преподавать на малки-гЬ д*Ьца. Пс. 9—ю р. 184. З а в р ъ н * с а Завръщамъ са 1) возвращусь, возвращаюсь, обращаюсь: Завърнн ся при стадо-то. Д. 33, 30. Стари¬ т* добри времена пакъ ща са завАрнатъ. Ж. Д. 1876 р. 64. Не се завръщам у дома Об4да да си об4дван. Д. 10, П. 14—15. Между туй заедно съ силата и благоразум1е-то са завьрнА въ Телемаха (dtait revenu). Т. 265. „САкровяще-то на Султана" врлхъ кое-то подолЬ ЩА ся завАрнА. Ж. Д. 1874 р. 238. СПОНЯНАХЪ на KACO Н за даскалскыты школы, на кон-то дано да не бАде коли да ся заврьнАть еще еднажь у насъ. Ж. Д. 1869 р. 166. 2) размахнусь, замахнусь: Па са Бояна завърнд ту на л*Ьво ту на дйсно. Д. 17, 107—108. ЗавръщаHie с. с. возвращеше: Заврьщате-то и (на кръвь-тж) камъ срьдце-то. Ж. Д. 1871 р. 140. Завръска с. ж. узелъ: Въжята и останали-rb заврьски, кои-то сц&Ьляваха КАСОвегЬ, разскАсаха ся, и всичкы-гЬ греди на сала ся распрьстнаха. Р А. 162. З а в р ъ т к гл. св. Заврътамъ Заврътявамъ гл. дл. 1) завер­ чу, верчу: Хервулесъ олувн го и заввр^Ь (le fitpironetter) както пращовникъ-тъ завьрта камька съ пращовата кога-то иска да го хвьрли далечь отъ себеси. Т. 245. Па завАрти цлрна Арапина, Па завартн дервишко дерведже- М, 143. Язи си имамъ секаква стока, Трнъ да