* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 657 —
З а в о й с. м. 1) губа, бухта, рейдъ: 15 КШя пр*дпр1ехъ п*туваше-то си, като начн&хъ отъ завойтъ, кой-то ми послужи като при станище въ растворяшя-та ми. Р. С. 57. В*търътъ докара гы да вл*Ьз*тъ съ отворены платна въ единъ завой (dans une rode) Д&Ьто са нам*рих* защитены. Т. 151. 2) изгибъ (образуемый дорогой въ горной мп>сшности): Бодра ся стража околъ постави. Момцы в завой ся разпор*дихя. Гп. 35. ВардЪх* момцы в& ближно завой, Время б* B*RH в& ПАТЬ внити сходно. Гп. 155. 3) лесная поляна (?): Стада си заедно се пасЬхмы СвирЪхмы двама с& м*дны кавалы: В& горска завоя се весел*Ьхмы Ведно д умрймы б^хмы решили! Гп. 34. Тьнны дьлбокы буйн усой Свободно си гы ны ходихны. ЦвЪтпы прохладны дивны завой С&тайны знацы заб&ЬлЬжнхмы. Гп. 64.
1 п 1
За-врага тоже, что и по-врага, чертъ возьми; И то, за-врага (Ъегт Teufel) не е най-лоша работа въ живота ми. Рш. 93. З а в р а н к гл. св. закупорю: Отъ кацл-ТА греб&ть МАСТЬ-ТЪ съ котлы и го наливать въ другы прпготовены и натовареиы на КОЛА бъчвы. конхъ къту завранньть добр*, т. е. запушиьть отгор*. завое вать гы д* имъ е нуждно. Пк. 74. З а в ь р в к гл. св. поспешу: Еато погледна пакъ къмъ небе-то завьрвя съ дерзость кънъ край море-то. Р . А . 129. П. завьрв* съ дер зость къмъ трииа-та роб*, ib. 190. Завръгамъ гл. дл. выбрасываю; отвергаю: Хора-та нскарвать облагА и отъ такыва н*чта, кои-то по насъ ся заврьгать и не тачять за ничто. Ж. Д. 1873 р . 222. (см. връгамъ). З а в р ъ ж * гл. св. Зав ръ 8 (у) вамъ гл. дл, завяжу, завязываю: Упот ребляется съ постоянными объектами: а)—плодъ, (о плодахъ): До пладне ЦВЪНА завърза (До три ми златни ябълки). Д. 15, 32—34. Въ гора-та ина ябълка, Девет годишна ялова: Тъз&си година ц*фнлла, Ц*фнАла и завързала Една ми златна ябълка. Д. 88, 20—24. в)—чедо, рожба. зачну: „Чеда стекле како влрбе грозк, Дуть цутиле како ясеникъ, Заварзили какъ в&рбино грозк . М. 233. Рожба да завържиш, сладак живот да пнаш, Кога рпба и*к, кога Дунав дума. Д. 57, 7—8. с)— коренъ, пущу корни: Въ Англия кат. в1>роиспов*дание е завлрзало нодАлбоки корени, отъ колко-то на всякад*-другаде. Ж. Д.
u
1876 р.
27.
Завръаванн: с. с. обязательство: Граждавскы-ты законы искать да става всяко условие съ писменно заврьзвдше, а не съ шяше кръчны. Ж. Д. 1869 р. 120. Завръли. гл. св. кину, потеряю: Лакомъ члов*къ чясто ся но42
