* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 619 — заръ?" „И ждлъ ии е и не е, манцн ни е твьрд-Ь жиль, че ня нлада погоди, номлада мя оженн. Ч. 34. Мн дойде да св убодамъ; Та жаль ми падна за найка, Дека сумъ еденъ у майка. М. 477. Мн б*ше жялъ да го гледамъ да мислн надъ онзн нярвавъ гробъ. Л. Д. 1875 p. 141. Та па му жалъ останало, Та е побягналъ младъ Стоянъ И на далече забягналъ. М. 130. Никому огъ войницн rfc не са виждаше да е мдчно това оттегливанне за отечество-то сн: гЬ са мдчиха твьрдЬ много въ продолжение на дв&Ь години; то не ще инъ остане жялъ да са в*рнатъ. Л. Д. 1875 р. 16. О гмът: Тогай на майка мп си к жаль иаднало, Тогай майка мене люто ме нрокална. М. 160. На на Гадичъ жаль му падна: Искара сн остра сабя, Му нресече руса глава, Та к кладе въ конска торба. М. 171. Ж а д к Ж а д м ь и. дл. 1) жал4ю: »Охъ, синко, жал&Ья та отъ енчкото си слрце, а не мога да ти помогна" 3. 99. За туй, ако жалите ce6i сн бягайте, бягайте дал4чъ отъ този градъ. Зк. 61. Види са той (хайдутина) са р&Ьшилъ да жал^е. та ние бЬхме до ср^дъ Л*БТО спокойни, никой не чуваше нищо за чета-та. Л. Д. 1875 р. 146. У ескимосете вайдобаръ и найблагороденъ МАЖЪ са счпта именно онзн, който не жал4е своята жена за своите приятели. 3. 313. Защо да го жяля, нема ми е братъ. Кога н?кой 6ie некого и го по­ пытать: „Защо го 6iemb, нема го не жялишь?" Той така отговаря. Ч. 160. Грьци-ти ся сбирать по дв&Ь три КАЩИ, земать си осо­ бенъ учитель, па ие жалять ако му платять повечко. Л. Д. 1870 р. 108. 2) горюю, оплакиваю: Ни татка жаля, ни мила майка, Тукъ си го жаля лудо-то младо. М. 460. Ни майка жаля, нн татка плача, Туку си плача млада не&еста. М. 66. „Малко ли найка жаляла, По стара брата Никола Тридесетъ и три години?" М. 152. Тога е Рнстосъ зборвеше: „Бгиди чисто Пречисто! Не льаляй мошне не плачи". М 34. Какъ ке жалять Петрина-та найка, И тн, найко, ва нене да жаляшъ". М. 91. „Имамъ булка, имамъ сестра, по мене ще жалатъ". М- 207- Ж а л е н н ; 1) сожалЪше: Ина и хора за жяленк и достойни да имъ ся поногне. Л. Д. 1876 р. 200 2) скорбь, печаль, гореванье: Како си c i прЪгушна&е, Така сн c i уда&и&е Отъ жалянк. отъ плачен». М. 200- На врыцаше я заварихъ въ харема, обличена в-ь черни дрЪхы и съ распл&Ьтенн косы; азъ пр*Ьсторенъ че ни знак нищо за нейното жял&Ьнье, нопытахъ я, дащо е толкосъ угрыжена. X. J, 91. Ж а н ъ м ъ душа моя (любимое турецкое ласкательное обращенге): Я казвай, Гано, тежки грехове. Жанън, в лад и ко, какво да казвамъ.Д. 56, 2—3. (Ср. сл. Джанъ)*