* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 618 —
Жално нар. печально, грустно, горько: Тъзн к свирка вуйнова, Що ли ни жално тъй свири. Д. 23, 60—61. Много ми жално и тъжно, Защо ся м-внил Никола За Станка, булне, долненка. Д. 69, 12-13. 15. Иавунка ходи из къщи, И жално милно плачете. Д. 65, 26—Я. Жално плачах*, люто кълнах*. Д. 83, 11. Жалбвенъ пр печальный: По двори ходи и плаче, Гр и же в на
Стана, жаловна. Д. 35, 56—57. Тя на сЬкн чясъ и минута го уплакваше съ гор!щи сьлзи, като го нар-Ьждаше съ нЪкаквы жяловни ду мы. X 1, 92.
Жаловйто нар. печально, грустно: Стала ма иоглЬда тлжно П
жаловито. 3. 2. Продума жаловйто Гайна. Р. 21.
Жаловйтъ пр. печальный: Твоя майка жалопта, Тук те баратъ
1
дене. ноке Отъ меана на меана. М 246. Время всчерны б&Ьше мо литвы, ИД&ЪХА старцы в& божый храмъ, Т&жни ся внждахн жаловиты: ГдЬ влада сила, радость нЬма тамъ! Гп. 102. НЬяше жаловитк irfcсень (Натъшмъ печально). Р. 45. 11росекъ-тъ захваналъ да богува о съ жяловигь гласъ да проси отъ него милостиш*. Л. Д. 1873 р. 210. Жаловно нар, печально, грустно: Жешкн с&лдзи Лнгелииа ронитъ, Страмно, жальовно назадъ c i вращать. М. 151.
Жалостенъ пр. жал Kin: Не е лп жалостно това н-Ьчто послЪ
за дЬда Попа. Л. Д. 1869 р. 121. Жалостивенъ пр. сострадательный: Майка илаче. ты не илачсшъ, бре девойчш! Не си была жалостивна, бре девойкш! Ч. 97. Жалость с. ж. горе: Жадость-та ся искупува со слъзи (Гщк искупается слезами). Р. 54. На девойка тешко жаль и падна, Отъ жа лости тая мн не скорна. М. 38. За (на) жалость къ сожалЬвт. Л. Д. 1870 р 109. Нъ на жялость! тая важность у насъ съвсЬмь е лр&Ьзр&Ьна и занемарена. Л. Д. 1869 р. 106. Ала за жялость у насъ родител1е-ти докарвать на свои-ты чяда новрЬдж безъ да си щ*ть. ih, 1870 р. 87, Жалъ с. м. горе, скорбь, печаль: Отъ жальови зема проговорп. М. 194. Коприненъ по4съ распаса, Та чи са отъ жалъ об*Ьси. 3. 356. ПрЪзъ звма-та умр*Ь стария му баща Серове отъ жалъ за спна сн. Л. Д. 1875 р. 146. За жалъ къ сожалЪнт. Нъ за жяль; члов&Ькъ чтомъ затвори книгл-тл, отъ кош-то толкова харны н4чта научилъ п заблуждеше-то си поврыца, та му отпяжда отъ духа разума. Л. Д. 1871 р. 1Ы. Въ соединети съ глаголами е, падне, остане „жалъ" упот ребляется безлично съ дат. падежомъ въ значенш мв? жаль, грустно, печально: „Черноока нев&всто, черноока, высока жялъ ли ти е за Лаг