* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 617 — органвческа материя въ вода и я оставвме ва сланце въ продолже­ ние™ па 24 часа, а носл1> това туриме една каика подъ мнкроскопътъ, то виждаме едни малки частици, който наплатъ вече на третнятъ день, а други биватъ ио-голйми. Нарвите са vibrioris, вторите interioris, а посл*Ь гЬхъ слйдува жабинакътъ по крайятъ на стаклото. 3. 56. На 8 день са виждатъ ваздушнн мйхурчета. Тие мйхурчста са знакъ, че повопоявпвтнте са животни дахатъ. Въ това сащо време са иоявлява и жабннакъ по крайятъ па стаклата. 3. 56. Ж а б к а лягушка: Отъ псзнаенъ гробъ трябува да иапдатъ и да зшматъ кокалъ, който съ тры чстыры живы жлбкы го окачовотъ на това момиче, което с станало пеперуга. Ч. 113 (ср. подъ сл. нснеруга). Ж а б у н я к ъ с. м. лягушечья лужа; Ж*Ьбунявъ Бог: Врякака жабунякъ. 6. (тоже что жабинакъ) Ж а де н ъ пр. см. же денъ. Ж а д н ъ и ; гл. дл. жажду: „Колко-то nie, толкось поиече жндп*к Л. Д. 1869 р. 116. Ж а д ь с. ж. жажда: По него врЪма Българи 4дать обично сыранье, чесновъ лукъ съ оцетъ и пиилъ ракш*. А такива йстпя на­ рочно употр&Ьбллкть да имъ ся гаси жяжда или жядь, кош имъ причинява горЪщина. Пк. 55. Ж а я с д а с. ж. тоже, что жадь. ib. 55. Ж а а с у л е н о обозначени жолудя въ загадка: Жажюлспо выси, рошяпо го чяка? Свиня н жъладъ. Ч. 118. Ж а д б а с. ж. 1) печаль, горе, жалость: Стояп са жалба нажали Извади иожче черенче, Чс са в сърдце нрободс Д. 43, 75—77. Не ме оганъ нзгорнло, Ни ме слана носланила, Туку жальба ми иаднала. М. 148. Тука гори, тука да изгоришъ, Ако немашъ жальба за детенце М. 193. 2) тоска, стремлеше: ,,Магда ле млада нев*Ьсто, Да ли ти жялба за хоро, Или си рода познавашь?" Ч. 339. 3) жалоба: Той не само что не пр1ялъ жялба-та инъ, но още имъ отв&Ьщалъ, че ще да гы накаже заради дерзость-та имъ. I . 285. Ж а л е н ъ пр. печальный, грустный: „Мори кано, жална, Кано!" М. 78. Я да ти кажамъ, желенъ горокъ, що сумъ повенала, Како ленъ за вода—босильокъ за сенка. М. 463. Въ пръиы-гв жалны дни. Въ первые дни печали. Р. 138. Такыва жялни случаи ставать толкова рядко... Л. Д. 1869 р . 83. Въ това си жално положение человЪкъ ина най-гол&вны нужды и иска вънкашна понощь. Л. Д. 1873 р . 97.