* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 589 — и сичкы-тЪ публичны мйста. Т. 200. Н4коя котка влезла въ вовачкд работница (дюгень). Сб. 23. (см. дуклнъ). Д ю г ё н с в и пр. лавочный. Азъ пригл^дахъ сичкигЬ дугенски см4ткы. X J, 50. Д ю д ю л ъ с. м. д&Ьвушка, которая одевается цветами при исполне нии извЪстнаго обычая во время бездояуця. Мокаръ като дюдюлъ. 7. 185. Д ю ж и н а с. ж. дюжина. У насъ тврьд* на р?дво ще да има фажилик, коя-то да не е достигндла до едно тесте дЪтца, а пакъ по села-та виждать гы и по една ДЮЖИНА И повече. Л. Д. 1869 р. 107. (ср. дузина). Д ю в д н ъ см. Дувянъ. Д ю л г е р и н ъ * с. м. плотникъ. (син. бльхчвй, дрьвод*Ьлецъ, зидаръ). Занаяте, кои-то 6*БХА ИМЪ по нуждны за въ село: зидаре (дюлгере), коваче, Tepaie. Л. Д. 1869 р. 131. Не ли си найде майсторе дюлгере. М. 571. РазмЪриха м^сто-то, закопаха темельтъ, захлопаха дюлгери. Зк. 36. Поарчи триста ялддзи—хвани сн млади дюнгери—направи сарай високи. Пс. 11—12 р. 170. (ср. дулгеринъ). Д ю л г е р л й к ъ * (dulguerlik s. t. Art du charpentier) с. м. плот ничье ренесло. КаменосЬчие и ваяние, бльхчийство (дюлгерлйкъ), зеиенЪрие. Пк. 142. Д ю л г е р щ и н а * с. ж. строительное искусство. Италианско-то искусство е пробило ПАТЬ тука въ Блъгарски-т* дрЪвор&взници, дори и въ дюлгерщина-та, както са види чрезъ рагузсви стари найстори. Л. Д. 1875, 41. Д ю д ю м ъ с. м. четверть десятины. Дюлюнъ зауз-Ьма 40 бр*Ьзны на дльшь и 40 на ширь и въ него ся насаждать 1600 лоз и. А уврьтъ ся съетои отъ 4 дюлюма. Види ся уврьтъ да е по старо мерило, а дюлюнъ по посл4дно. Пк. 73. „Кдщд-тд половинд-тд СЪ дворъ или ц&Ьлд, пять уврата лозк на п&вечано, 4 дюлюма НИВА, два дюлюма цЬЛННА . Ч. 88. (ср. сл. уврьтъ, увратъ).
Ц
Д ю л я с. ж. айва. Ты щешъ виде найкд баща, Кога роди вьрбд грозде И ракытА жълты дюлле". Ч. 299 (ср. дуня, дуля). Д ю м е н ж й я * (dumendji. s. t. Timonier). с. м. кормчй. Корм4ifi—дюменж1а на корабы-гЬ. Сб. 119. Д ю м ё н ъ * (dumcn s. К Gouvernail) с. м. руль (син. крънило): Нека ся пусти по сине море на лад1* безъ кърмило (дюменъ) и да иде да трьси въ възвъднувано море пристанище. Л. Д. 1870. 125. Ду навъ я тихо покаралъ Кань Стоянова гения. Стоянъ си рано подраг