* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
—
5Я0 —
вилъ, Лице-то Да си измие, Очи-те да си поплиска И камъ дюыена иогл&Ьдалъ. 3. 142. Д ю н я - Г Ю З б Л Ж Й к а * (сложное изъ duniti s. a. t. р. 1. Monde, tous les hommes и guzellik, s. t. BeauU, elegance) с. ж. красавица. Cae люлька си ирилега на ное-та керка, На мое-та керка Вдлкана де войка; Бога се на нее люле сите да се чудетъ, Какъ си ни е дюнягюзеллийка. Вв. 78. Д ю ш ё в ъ вм. Душекъ. Д я в о л с к и пр. дьявольскШ. Тогава дяволете са заловиле да и граять хоро и да тгЬятъ различии дяволски п&Ьсни. Най-напредъ тне пенале тая пЪсень: Баба леса Зажени са, Сички люде Тя калеса, ДЬда вдлча Не калеса, Че ну сд ?ки кдлките И ну сд остри здбнге. 3. 114. Иона още н силнд парт!» вдигндлъ ьъзъ учителя, защо-то оня былъ училъ д*тца-та на гяволскы работы. Ж. Д. 1870. 195. Д я в о л у в а м ъ и. дл. поступаю по дьявольски, хитрю: Много е дяволъ. Базвать за тогова кои-то дяволува. 7. 185. Д я в о л щ и н а с. ж. коварство, хитрость. Ти на дяволштини не не учи, братко! Рш. 47Д я в о л ъ с. м. дьяволъ. Д я в о л ч е ум. Ако сьнь черъ, не сьмь дяволъ. 7. 127. Дявола ни оре, ни вопае (а учи хора-та да правять зло). 7. 155. Отъ двана родены брат1я, отъ единъ бащд и иайкд еди ный да е Блъгаринъ, а другый Грькъ или Влахъ или дяволъ го знае какъвъ. Ж. Д. 1869. 222. „А чи пакъ наистина кои дяволъ на накара да питамъ?". Ж. Д. 1875. 161. Силенъ гяволъ те силеше, Ти за бога не даваше. М. 45. На чело Ристоса, въ пазу&а гяол-отъ Ж. р. 530. Бхъ да го земе дяволъ-тъ! това момиче е по хубаво и отъ слднце-то! 3. 82. Ахъ дявола недни! Ж. Д. 1875. 136. Дяконе големъ дяволо! D77, 14—17. Въ пуст* воденицд дьяволетЬ метдть. 7. 138. Зли д!аволи му отнасять душа-тд. Ж. Д. 1871 р. 95. Еату спалъ той, дошло АДНО дяволче да ну уткраде волове-ту. В, 142. Има другы кои-то мы слить че ЩАТЪ живйылъ въ Стар* Планинд, та не ще имъ постигне еъбрано-то, зато и на дявола тамянъ не давать. Ж. Д. 1869 р. 157. Д я д о в ъ пр. дйдовъ. Момченце-то сЪдна до дядово-то си коляно. Зк. 33. Дядово-то обращенге старца кг дп>тямъ и младшимъ по возрасту. Ами 6ie ли ви даскалъ-тъ, дядово-то? „Той не ни 6ie хичъ, дядо, той казва чи боятъ былъ даденъ за магарето". Зк. 33. Д я д ъ см. подъ словомъ д4дъ. Д я к о в и ц а имя собств. места. Да ми простишь два сажна не сто Мегю Юпекъ мегю Гяковица. М. 47.
в
