* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 583 — черенче, Че си Борянка прободе, Борянка душа даваше. Д. 43,59—62. Подърж ни Боже душа-та До Мончнлови дворови... Та ся с душа раз­ дали. Д. 49, 27, 28. Одвай со душа отговорило: Bie майстори в4рна дружина! На душа ви етъ що ке ви речанъ: Да си пойдете на чесна суда, На тая суд1а за поплака, Да закопате Гянина керка, Гявина керка жива до меке. М. 24. Всяка (жена) nie отъ вино-то дунающи: „Богъ да прости душици". 7. 44. Господ ангелн проводи Долу ни на долен св^т На православна душица В рай божи да к завед*т. Д. 15, 8—11. З а д у ш * на поминъ души. ЧеловЬкъ що-то си дадесъ своьь р*к* за душ*-т* само това ноже да му остане на д*ла. Л. Д. 1872 р . 260. Краль-огъ тури да ядйтъ да пгЬтъ, Да пгЬтъ за Секуло&а душа. М. 145. Едно вр-Ьмя д&Ьдо Добро ся ptrau вече да направи никакво добро, н4какъвъ споменъ за мил*-т& си душиц*. Л. Д. 1869 р . 149. 2) Въ значенги челов&Ькъ: Прочул се к юнак прочул С триста души дру­ жина. Д. 25, 1—2. Бак Дамяне, Дамяне! На триста души сейнени. М. 114. И за найснромахъ дори и за просека работать толкова си хо­ ра душь. Л. Д. 1873, 180. Като таргн* момче-то съ няколко души на п*тъ и варвяха що варвяха срешнаха на ПАТЯ една сюр1я правки. Ч. 248. Иодир* ну искачих* ся изъ провал*-тд още двана души (За нимъ смъдомъ вышли изъ провала два человека). 3) дыхаше. Она е бе­ ла ц&рвена Како тетовско «болко Незина душа мнриса На ц&рноокъ босилокъ. В. 321. Душа-та му вонйе на бдчв*. Казвать за шениците. Ч. 154. Д у ш е г у б е ц ъ с. м. душегубецъ. Ха душегубцу! (Ва Рш, 119. Wurger). Д у ш ё к ъ * (duehek s. t. lit, matelas) с. м. тюфякъ: Душекъ му к ц&рна земя съ трева зелена. М. 216. Три душега беледш. М. 297. Болникъ-тъ пыта, искашь ля дюшекъ. Казва шенецъ-тъ, кога-то го пытать иска ли вино. Ч. 131. Безъ селяны-ты ные быхны ся скапали отъ гладъ и отъ зим* на наши-ты мягкы дюшецы. Л. Д. 1873 р . 200. Постелка-та трЪбува да б*де едва умЪрено мягка, до колко-то е мяг­ ка плъсть-та, козякъ-тъ или дюшекъ-тъ. Л. Д. 1873 р . 74. Но дибелу дюшеч!е. Д. 114. Д у ш е н ъ пр. благовонный: Виношйци-тп различявать не само каквы с* и отъ кой строй с* меризливы-ты душны вина нъ еще и колко годиганы с* и отдЬ с*. Л. Д. 1872 р. 145. Сладъкъ душенъ мягкъ (хл&вбъ). Л. Д. 1873 р . 175. Д у ш м а н и н ъ Д у ш м а н ъ * (duchmen s. et adj. p. t. Ennemi, adversaire.) с. м. врагъ; Д у п ш а н в а * с. ж. Д у н ш а н ч е * ум. Да си