* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 5S2 людя. ТЪ. 38. Три години ветеръ да не дува. М. 30. Кога въздухъ-тъ ся клати легкычко, тогава казвамы, че в-Ьтъръ продухва, а кога врьви по-брьзо, казвамы вйтъръ духа. Л. Д. 1871, 02. Носилни вятровя дуетъ, D. S. 96. Ветеръ дуе натъ село-то. М. 256. Въ дгъйствителъномъ значенш дуну, обдуваю, задую, погашу. ДухнЬте съ уста и тоя си чясъ щетс усЬтите и&Ьтъръ. JT. Д. 1871, 92. На об^дъ предложили гор-Ьщ* гостб* и чедовЬкътъ к духалъ преди да ханне. Сб. 104. Като мя б&Ьше страхъ да не запаля пЬщо въ нзба-та, духнахъ св^щь-та. Л. Д. 1875 р. 185. Научила се с кадуна Тодора Ден* за вода да не отива, Лю ми вёчеръ по месечина-та, Денд да не га грее лсното слъ­ нце, Да не га дуе тихинъ ветеръ. В. 55. 2) шепну. Священницы-ты и пЬвцы-ты трЬбвало да пзряддть и всичкы КАЩЯ та всякому особно да духнАТь и на ухо бдагослов^-т* сп. Л. Д. 1869 р. 123—124. Д у х а н е с. с. дуновете. Азъ съ едно духане на устата мн ШТА да распел^кь твон-гЬ думи (mit dem Hauch mcincs Mundes). P. Ш. 107. Д у х о в й т ъ пр, 1) способный, талантливый. Най-с^тнЬ G 1ануapia 1551 л. духовитый МАЖЪ (Галилей) за всегда ся скрылъ отъ всякаквы гонсшя. Л. Д. 1870 р. 157. 2) душистый, нахнупцй. Отъ прьщины варкьть духовиты питня ракию. Пк. 69. Златьнъ-отъ поясъ туль си разпаса Львове извадЬ духовиты. Гп. 35. Д у х б в н и к ъ с. м. духовннкъ. Д у х о в н н ш к н пр. Дан. Д у х ъ с. м. духъ, иризракъ. Духови сетъ нещо како ветаръ. Tie шетаетъ особено на полночь кога люгк-то сЬ вардатъ да излЬзатъ (особено на полноще) оть одая-та или отъ кукя-та клде смять; защо духовите имаетъ лоша сила. М. р. 525. На връх-атъ й (на куль-ть) като лекъ ДАХЪ заОуленъ съ б*Ьло було сЬди н^кой си (лешй иризракъ подъ бгълымъ покрьгваломъ). Р. 185. Тога му велЬтъ момцы зме&о&н—, койни ду&о и: „Детелинъ войвода, нашъ господине". М. 15, а. З ъ л ъ д у х ъ , злой духъ. НЬмий и лукавий душе! X. I , 56. 2) духъ, дыхаше ПЪсня свъргаи, духъ изпусти. Д. 33, 33. Дух-отъ му мирише На ранъ бйлъ босильокъ. М. 283. 4 Д у ш а с. ж. Д у ш и ц а Д у ш к а Д у ш и ч к а ум. 1) душа. О велика душе! ти сега знаешъ, колко азъ иочитахъ твое-то мужество. Т. 283. Азъ б&Ьхъ толкова уменъ за него и благодарна душа и чакъ тогава го олавяхъ за рдка-та, кога-то си свьршваше двайсетъ и четвьрта си сонета. Л. Д. 1875 р. 128. Той бЬше една добра душичка. много любезенъ домакинъ. Л. Д. I875 128. Д а в а м ъ д у ш а Р а в д 4 л я м ъ о а с ъ д у ш а умираю. Колку c i напп Янина майка, А мн c i напи. а душа даде. М. 15а. Стоян са люто разсърди, Извади пожче t