* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 581 —
пЪкош дупк*, из.тбзла к оть кулн-тА (Она, вп>рно, нашла выходъ изъ toрода въ стань печешьжстй) Р. 186. 3) просверленная дыра: Отъ мишка Mime ПАЛНО съ сирене, Отъ жаба кАЛкаТйовде пастдрна, Отъ свдрдедъ дупка ПАЛНЗ съсъ брашно. 3. 226. 4) пещера, трущоба. Хайдуци-гЬ позиаваха вече всички места и дупки по гора-та. Л. Д. 1815 р. 146. Кафене-то, кръчна-та, оныя тьмны дупкы... Л. Д. 1870, 113. 5) провалъ. Въ ОНА* дупк* (запустЬло село Врьтопъ) гд-Ь-то бЪх* завр-Ьни до сега, нито МОЖЯХА да изнесдть нЪчто на иродавъ, нито иакъ можях* купять потр-Ьбны-ты си за у дома. Л. Д. 1869 р. 130. 6) жерло. ТЬ биле паднале на една пукнотина въ глечара... Орелъ-тъ легна по тлрбуха си на земята и са примдкна на четерн крака до дупка-та. Л. Д. 1876, 140. 7) люкъ. ОЬка кдща б4ше папробита съ дупки, отъ конто ся подавяха пушчени ц-Ьви. Л. Д. 1872 р. 168. Д у п к а н а н о с а ноздря. Быкъ за завъдА трЪбува да има дупкы на носа големы и отворены. Л. Д. 1873 р. 270. Д у п д о с. с. дупло (син- коруба). Въ ДАИЛО-TO на дънера на иЪкои-си отъ тыя дрьвета негры-rb живешь. Л. Д. 1871, 107. Д у п н д гл. св. Д у п й н а м ъ гл. дл. пришпорю, кольну. Дупна коня по гора да бегатъ. М. 60. Ми пущили цдрви бумбаръ, Дан& ке волка ми го дупнитъ, Дан& ке волкъ ми коза тератъ. М. 268. Дупч& гл. дл. прокалываю. Пр*Ьзъ прьвы-ты три дни слйдъ боласваше-то (на сипаницж) не ся види ниваква промена на м$сто-то, д*Ьто е дупчено. Л. Д. 1871 р. 142. ДУУРУТМакъ* (dhoghroutmag et dhoghroultmak v. t. 1 Rendre droit. 2 Corriger, arranger) с. м. нзвинеше. Извинеше — оправка, дуурутмакъ. Сб. 119. Д у х а л о с. с. 1) мЪхи. ДЬлвы, паницы, лъжнцы, поварейки, наботкы, д4лафы, духала и други такива различны на готварница-та нЪща. Р. А . 152. 2) отверст1е. НайсвтнЬ вндйхъ една голема дупка (духало), която извождаше вънъ на б&Ьлъ свЬтъ. X. I I , 64. Д у х а н ъ * (doukhan et doukh. s. a. 1. FumSe 2. Tabac a fumer) с. м. табакъ. Ср&Ьщище ё къту хаш&яшь кое н4кои си Българи пупжть вместо духанъ. Отъ Ахания му ся упоява человЯкъ необыкновенъ. Пк. 60. Д у х л б с. с. отдушина. Тин (ггегци) отзад* ИМАТЬ сяка по еднд дупк* съ клюнкъ, ко» назъвавАть „духло". Пк. 33. Д у х н ж гл. св. Д у х а м ъ Д у в а м ъ гл. дл. 1) дуну, дую, нов-Ьго Духна ке вйтрец, полюля ке те. Д. 37. 30. Духа ке в^трец, та ке го