* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 475 — села въ село со десив н &ора, имеещемъ ц*рвенъ байракъ со б$*г> карстъ во страде, ib. р. 523. Д Ь в а с. ж. д4ва, д*вственпца: Невеста-та ако излгЬзе дЪва. пращать вытка у момины п у кумъ-тъ; ако ли не взл*зе gfea* невращать, а налко к понънрать и негодувать нЪколко вр*мя. Ч. 25. Ако ли невЪета-та ие нзл&Ьве д?ва. обажда женихъ-тъ на девврь-п, в той веднага въсипра свпрны-гв и хоро-то, развали сд сваяба-та, и всякой посраненъ бЪга на вратъ на глава, да не уставе врьху ну угурсузлукъ-тъ. ib. 25. И тогава младоженякъ*тъ не е длъжежь да плаща агардакъ, нито дарове да дава на роднтелн-гЬ и; а и каквато да пзлЪзе въ девство-то, трЬбва да му е npieTa (пристаюсФ-та). ib. 27. И той ми е чист у као чиста Дефа Та ша прави изнетъ дури на Бога. Вв. 88. Ср. облйжа. г Д е в е р ъ с. м. Д е в е р ч е Д е в е р ч н н а Д е в е р у в а ж ъ ум. д*верь, дружка: Кбга ти доде сватба-та... Лекичко да ся покллиш, На свекър и на свекърва, И на по-стара етърва, Най на малко-то дёверче. Д. 18, 5. 8. 10—12. Повърна се тодо^кпн девер Та иеё*стй ковчеже не дава Що-то й свекър обрече. ib. 25, 90—92. Дёвере/ драги тёвере! ib. 96. И на синове (Миленка) думаше: Скуп ми яжте и пййте, Редом си ръва ц^лувайте, Че ще Лало (най-лгьненкиС) девер да иде Девер за уйча сп Нягула... На двора джелатп додоха, Девер ЛалЬ найдоха На ну глава обзеха За уйча му, за Нягула. ib. 30, 34-+-38. 56—59. Излезе сватба да посрещне.. Кумовп и & в п стари сватови Й девет младп деверн! ib. 45, 55. 58—60. Си пока не сто сватов, Сто сзато&п, петь кумо&н, Н четпрп довгрчидо. М. 24. С^паяеда Отефанъ харенъ юнакъ Сто кунове, сто старисватове, И двамина првмлади девера. М. 69. Вчера си биле петъ свадби, Петь калешки ся урасяаля, Всекого си калесале, Кол кума, коя старосватка, Коя деверова ,ж&чпца. ib. 80. Като са на конче покачн, Младо деверче . паталнеь-^. 89. Побратиме ле 1о&ане! Впвай мя деверъ поводнвкъ, Бадини дадеверувамъ, Калпвк, на мое-то либе! ih. 130. Как& малъ деверъ не­ веста що водить, Така и тп шестъ краля ке водишъ. ib. 14?* Т о т Яиа веле на нейно деверче. ib, 169. „ Стан и ми, стане деиойче, Све­ кьрва оганъ завалп, Золви ти куви смето&а, Деверъ ти дукднъ отвори." ib. 484. Не деверуй постаръ деверъ, малко мома, Не валка 4, иооуадо деверъ, чорабп-те, Не марши 4, помалъ деверъ, руса коса. ib. 544. Ей девере, ей пере жераве, Ей идете на Стара цланина. ib. 659. Лудо й порти затворило, Деверн куче пустнали, Седи ми керко, ми хо­ дишь. Девойче мило хубаво! В. 44. Вторникъ пр4зъ день-тъ ходлть девере-тЬ та калесвать всички-тЬ родвины и момковы и момины, и 1 и