* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 476 — вечерь~тл дохождать у жомковы съсъ хлйбове н гозбы, и съсъ ш > едно нотле вино—поклонъ. Гощавать сд, т е т ь , нгракть и сд весел*ть до едно врЪня н сд разносдть. Това събнранк иарифщ: деве­ рева грапеза.* Ч. 22. Поел* ном ков и-xt съсъ всичвы-тЪ сватове трьГнувать съеъ деверъ-тъ, а втори девере носить нашарены тоягн, набодени съ варакосаны ябълкы и червенъ прЪпорецъ. ib. 23. „Стой девере не 6Л врати, още нома невтасала и пр."; деверъ-тъ обрЪче имъ н^колво грожа, в тава ну отворить, ib. 24. Разбнра сд, че девярънтъ не ся отдЬлд на далечь отъ ветд. ib. 83. Кога было Балину у двори, Сн сватове отъ вонЬ слезиаха, А Мара си отъ коня ие слази; Туву амъ се лепо нреклонява: Врану коню до зелена грива, На девера до десна ранена, ib. 330. У дрьво-то едно пиле съ перо ширено, С листомъ се coxpHByje отъ зли времена, Баво нона у деверге отъ тужно войдо. ib. 352. Деверь съ иьлпж бъклидн вина накычена съ цвЪты и даръ отъ кдеены кьрпы, съдруженъ отъ свирцы, ходи отъ в&щы въ к&щ& по роднины, съезды и познаты и чьрпкщъ гы съ виво, нрнзъвава гы на свадбд. Я к . 108—109. Деверь почва да убрьсни брада ну и да ну подстриже перченъ или ВЫТКА. ib. 114. Ср. подъ сл. батё, дЬвственнвъ, етърва, аас?вки, влупче, прЪпорёцъ. См. подробный обзоръ деятельности свадебнахо деверя и его миоолохическахо значенья у Раковскаго. Пк. 131 *). § Д р ъ в е н ъ д е в е р ъ гробъ: „Друшвн, нили друшки! Хайде отпвайте, Немой ме чекайте, Мене не ие пушта, Д&рвено девере, Зенд-на пехера, Мене не не пуштатъ, За 1ода да дойда." 3. 39. Д е в е т воза с. ж. Д и в я т н ж н а с. ж. съ пост. опит, бабина въ см. бабья росказиь, неправдоподобный разсказъ: Вълкъ овце пасе. Казвать тонува, кой - то разсказва бабнны деветины. Сир. разсказва такыва работы, кои-то и насъне не вндЬлъ. Ч. 139. Такывы и другы т?мъ подобны бабины девятинины сд приназвать. Л. Д. 1869 p. 121. На мЪсто пр4дпшнп съборп, сега вяждашь недгърбенп бабички: накликали край поваленгй плеть н сипрввазватъ бабпни деветини. Зк. 76. Привязки в бабпнп деветини сн подвачЪхл между н*кое събране. Тб. 23. Этимологическое происхождение этбю peneniA отъ прил. первообразною дивъ, ясное въего собирательупотребительно помъ образованы, отличаетъ его отъ Д е й е т й н а с. ж. производного отъ им. числ. деветъ — поиинъ покойника въ девятый день по кончпиЬ: Шянство-то ны унпщохава по погребешя, третипы, деветины и пр. помене и задушницы. Л. Д 1869 р . 127. Не труди са св*щъ да палишъ, На помянъ да мн ка-