* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

—ш — то си да записватъ. i b . 1876 р . 61. Кортенци селени навравиха си нова черквица и съ нова сила поискаха да си поидоаха едннъ щогод-Ь даскалъ, какъвъ ще былъ да былъ, да знае тамъ въ черква да пошЬйва и то инъ стига; да пребира още нончета отъ совацигЬ и отъ буклудигЬ да гы поучва какъ да си крьстятъ, за да не останагь като майкигЬ си и бащнтЪ си прости. Зк. 12—13. Нека да го попытате, да видимъ той ще ли нн даскалува. Зк. 28. ДЗщата ну б4хд малки като даскалуваше. iK 186. ДаФнна имя собств. жен. Д а ф и н в а ум. зв. над. ДаФИнве! Д. 45, 1; 61. ДаФИНОВО д р ъ в о (съ греч. f ЬафУп) лавровое дерево: Израстло ми ддрво дафиново На стреде небо, на стреде земд. М. 247. Изникнало едно ддрво—дафиново. Колку лично, толку вишно ib. 380 Нашпте момци приличатъ на ддрво дафина, а нашите моми сд като лале въ градина или като сдриа на планина. 3. 1. Телёмахъ ннаше обьрндты очитЪ си къмъ единъ дафновъ лйсъ (d&un petit bois de lauriers). T. 316. нарп>чге, произв. отъ ф. цориста давм. самой глагольной формы: Сека сп даде злат- Д а х о м ъ тавтологическое дох и употребляемое нио гердан та си купиха бил* за глава; а я си дахон (=дадох дахом) златни-те гривни та сам купила бил* за рожба, та сан родила мъжко детенце. Д. 37, 16—18. Д в а числ. два муж. рода. Дв*Ь дв*в, два, для родовъ женского и средняю. Д в а - т а ле. р. оба. Дв&Ь-Т&Ь ж. и ср. p. o6t, оба: Коня Марку ли му говореше: „Подстегни ме съ дванаёсетъ колани, Два-та Hie да сЬ обпдиме" Ж 9. И две-те (курхауми) б*Ьа тельлш На тенка сирма нижани i b . 337. НаЩа-та земя мошне ю мирна, Две сднца греатъ, Две роси росЬтъ Две &л&Ьбородна. Ж 371. Тамъ помина лудо младо, Тк й веле и говре: „Чинъ ми прелизъ да помина, Ясъ при теб-Ь да си дойдамъ, Две-те герданъ да нпжими, Дробенъ бисеръ и флоринн. ibr 381. Туку ми сё две рала свато&и, Що ми носатъ китена невеста, i b . 542. Ела ми иа нашъ виляетъ, Тамъ № лепо &уба&о, Тамо мн гре­ атъ две сднца,—Две месечини. 657. (Баба) ни напрела две вретена, си &и клала на полица. ib. 661. Камо к вода?—»д ucni&a две деца. i b . 668. Николку моми ходатъ за мончето, инаещемъ за момче-то две кошули, две гащи (двЪв—) една anrepia, еденъ елекъ, една птан1я, две бахчи, ib. 518. Близу до св. Наумъ имать два каменя. ib. 527. Два каменя лютп не мелятъ брашно ib. 530 (поел.). (Два юнака) кавалжия свирелжпя, Дв*Ь девойки п-Ьснопойки. D. S. 7, 14—15. Леле 1 i b .