* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 463 — дъщеря, Иоще к, Койчо, сираче И нема тънкп дарове. ib. 65, 7—10* Въ ср-Ьда сн дара кровли, В четвъртак сн го съшили... В неделя сватба дигнали. ib. 18—19. 22. Дозволи ни да занес* даровы на великы-агь жупанъ Шевскы. Р. 14. Святославъ прикмаше отъ нихъ да ровы. ib. 33. Маша мома ё еще малка, не си ё дотькала еще дарове, тдсъ годин* нпщЪмъ к жени еще, да п ся понарадвамы, да ни по шета. Пк. 102. Са. м 4 с т . Д а р у в а т с ъ Д а р в к Д а р » гл. дл. (съ вин. или дат. лица и вин. вещи) дарю, одаряю, посвящаю: „Стани, Стано, да ме дарвишъ Отъ твое-то б4ло лице!" Руса Стана говореше: „Айти тебЪ Самовило, Айде майка да те дарвитъ Отъ мое-то б*ло платно!* „Туку стани да не дарвишъ За твои-те ц*рни очи!.. Туку стани да ме дарвишъ За твоето б*ло г*рло!.. „Айде майка да те дарвитъ За мои-отъ ко&анъ гер данъ..." М. 5. Що с* милували, Господъ ги дарувалъ, Иротече&а седундесетъ чешми Злато п стребро. ib. 31. Аль изанъ имать млада не&еста Р*ка да бацптъ, даръ да i дарва? ib. 66. И го кладе в една раск&рсница, И го д*рва два ж*лта дукада. ib. 189. &Си-те * (людаfit*) дарвитъ но ж&лтица. ib. р . 518. О милошыть: „Даруй не стрино, жити Петре-та" М. 131. „Дарий ке, вуйко, жиги Mapia!"—„Айде отъ тука ц*рна Егюпко!"— Камо Mapio я да те дарва?" ib. 79. Пенка въ балкана отиде, Да си юнаци дарува Заради сватба пенвина. Д. 18, 40. 42—43. Жены-rfc дарявать отроче-то: кои съсъ жлътица, коя съсъ грошче или старо рупче. Ч. 4. Ходи, като недарена снаха. ih. 237. Азъ щ* д* ид*,—дарб* д* гы д*ря. ib. 305. Д* си д&р* ду триста юнак*, ib. 306. Дарба да ви дара, Две тенки кошул*Ь—В. 96. Дар4те и госгЬте пратеник-атъ (Одарите и угостите гонца). Р. 49. На примйръ да ти подари община-та едн* малк* земид*, колко-то можешь да прикопаешь. Л. Д. 1873 р . 214. А и съ ума си, колко-то остъръ и быстъръ да му го е подарилъ Господъ. ib. 220. На сутрЬньта, която б* св. Неделя, Робенсынъ я дари за почивка, молба и приговаряше. РА. 27. Ой вы храбрш Соколове! Вы &сте дарени с* сылн& юначьство! Гп. 118. Челов&Ькъ даренъ съ тъзи доблесть. Т. 228.
к 1 я
Д а с к а л ъ (съ греч. ЪгЪъакао$) с. м. Д а с в а л ч е с. с. ум. учи тель (См. Kanitz II, 217 и смьд.). Д а с ж а я у в а м ъ гл. дл. учитель ствую: Койчо ле, нладо даскалче! Не либи, Койчо, Павунка, Павунса не № за назв Че к снрнашка дъщеря. Д, 65, 3. 6—8. Тога бае Иванъ или бае Стоянъ трЪбваше да ся нарвче „даскалъ," кое-то ще важе по грьцкы учитель. Л. Д. 1869 р . 160. Добр& утро виръ да скале! ib. 1875 р . 155. Да гп дадатъ зимаска на даскала да научать бари име-
