* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 462 — Д а р а в ъ с. ж. Д а р а ц и с. мн. грубый гребень д м чесашя льна: Подирь валяния чЗшшть грьетия съ ч*ткн, влачкть на гребенцы (прави дарацы). Пк. 83. Корокончали-тЪ яабождали на жены-rfe на носд-тд дарацы-а* съсъ кои-то влачять кялчище и ленъ, на srhcro гребень иа да гы решать. Ч. 32. Д о е наша Рада, На нива ленива, На даракъ дремлива. На хурка пинлива, На хоро троплнва." 3. 80. Д а р б а с. ж. 1) подарокъ: Си-те дарба ми "и дарувала Кому кдрпче, на кону ялаче. М. 173. Утрина-та тиктъ топла раюа, и своите люгк и пр1ятеля испращаетъ на зет-отъ дарби. ib. р. 516. 2) даpoBanie: Мухаммедъ добылъ отъ небе-то пророчески дарбд. Л. Д. 1869 р . 4. Голема отговорность л-Ьжи на тыя общины, въ кои-то училища-та сд въ таково лоше еъстояше, та пропадать душевны-ты дарбы на толкова си нлады. ib. р . 156. Всякой день у д?те-то ся събуждать новн благородны дарбы. ib. 1872 р. 134. Знайшь ли нвйд*Ь да царува Честь и правда да богува, Мнсъль ясна—и иа надрЪдъ Дарба сочи сд отъ врядъ. ib. 1875 р . 120. § милостыня: Божя дарба. М. 46. Така ли Рада мислила, Б4ла промяна готвила, Черно Ц и гаме да земе, На дарба Рада да ходи, По село и до друмове. ib, 71. Д а р д а н ъ с. м. Д а р д а я а с. ж. звукоподражательное прозвище въ следующей заъадюь: А Дарданъ татка, а Дардана найка, шеберестц деца (елеша, вдртелька). М. р . 531 (гат.). Д а р н и ч е с т в о с. с. щедрость: Царятъ эадлъжи да прйма единъ додаръкъ за в&Ьчне помнете на гол&вмоте дарничество въ неговото царство. X. ж% 91. Д а р о в е н ъ пр. предназначенный для даровъ: Винари лепи вар дари! Не прашете ми платно-то, Оти к платно даровно. М. 416. Д а р ч ы ь ъ с. м. подарокъ: "Си-те свЪци д дарвале Б4ла риза остра сабя, На ca6ia б&Ьла риза, Еденъ дарчовъ преставало: Неда униа и разумна Си го кладе во пазу&а. М. 41. Кога станов дома да си &одЪтъ, Големъ дарчокъ &си-те 4 дарве&а. ib. 127. Д а р ъ с. м. подарокъ, преим. свадебный: венчальное платье. Д а р о в е с. мн. приданое; Л си стаей, синво Mapio, Т4 си нае дало запали, Да ппешъ на шаренъ тергъовъ Злдви, е т р А в и рдваве, Че ти свадба-та приходи, Дарове ие си ушила. М. 133. Милоше, вете Милоше! Многу сватови да канишъ, Многу сумъ дара зготвила, На Чеки сватъ по коня, А на нунво-то два коня, На старосватъ мдска кована, ib. 539. Продавай, мамо, залагай Мои-ти тънки дарове ленерн и коприиени. Д. 17, 3—5. Павунка не к за нази Че к сирмашка
