* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 461 — что-то отъ това ноже да ся дойка тврьд* тяжка смрыь—дамла! (отъ шнство-то). Л. Д. 1869 р . ИЗ. Длъгый сънъ за гЬхъ е опасенъ, че коже да умрдть отъ апоплексы* (даилд), iS. 1873 р . 76. „ДЬдо поне, хората казвать, че той е уир&Ьлъ отъ даыла... Сииътъ му го уморилъ... Отврадналъ му паричките." 3. 258. Олитниятъ лЪчитель може твдрде често да предохрани отъ тава нар&Ьченнилтъ ударь (дам л а) остарйлнте и кравените личности, ib. 280. Д а м ъ * с, м. хл&Ьвъ, теплая конюшня (син. яхъръ, стая, хлЬвъ): Тие коним сд отъ царскы-т* даиовы. (Кони съ королевской конюшни). Р. 153. Зим? си запирать гъвяда и конне въ другд ста», кок нариадть „хл^вь" (по турскы дамъ). Пк. 35. Д а м я н ъ имя собств. муж.: Бак Дамяне, Дамяне! на триста души войводо! Д. 25, 55—56. Дангалгавъ* (damghalu, adj. t. marqut, ЫтЬгё, contrdU) собств. тавромь отмененный; глупый (какъ баранъ): А бе 8ащо ставашь дан* галакъ, те6*Ь не ли ти стига умыъ че вуйчу й та лъжи само и само. г Зк. 183. Д а н ь звукоподражаме выстрелу: „А а а анинъ" сички викатъ* И данъ! данъ! пищовигв. Зк. 95. Д а н ь собств. имя лица историческаю поминаемого въ Д. 39, 1: Дне б&не уедепине. Д а н ъ в ъ с. м. дань, подать (син. даване): Данък сд плащалп само нрьвн-гв три кдаса. I . 64. 11а по край това и ерфене-то отъ данъкъ и др. т. общинскы разноскы тегндть все пакъ повече г&мъ (ка заимодавцы-пт). Л. Д. 1869 р . 180. Добрый кдщникъ сн чюва парнчкд-тд да си плати у вр4ме данъка. ib 1871 р . 232- БлагородниTi, кои-то имаха спчко-то богатство въ рдце-rfc си, не даваха на царщина-та данъкъ нито една аспра. ib. 1872 р . 181. ТЬзи данъци непостигаха на огромни-гЬ прьскашя на двора, ib. 182. Н. И. В. Сул­ тана об&Ьща още по-голЪми улучшения нзобщо на всички народности, хато смали данаци-т4 на население-то. ib. 1876 р . 8. Плащание на даноци. Зг 44. Три деня презъ недйлята ние рабогвхм* „панщина," на четвдртиятъ день рабогвхме за данците. ib. 145. Но аир да не б4ха тие пусти гЬжки даноци! Ст. 6. Какъ ся управлявдтъ дийсь градища и села въ Българи», и каквы данноцы плащдть. Як. 25. Ср. сл. родннна. Д а р а (la tare) с. ж. недов^сокъ: Зелъ сп дард-тд (Бйгалъ). Ч. 161.