* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 457 —
да 4 грабеетъ. Маса инатъ два брата глава-та ей дава&е, Маса не ю дава&е, инъ каза на бракя си. М. 74. Дадоха ми млада-та невеста, Да а чуванъ отъ лошо по патове; Глава давамъ, невеста не давамъ, ib. 173. *)—да разбере—даю понять: Сама тя му даде да разбере, че налраздно си струва трудъ, защо-то тя го не ще да й стане мажъ. Ж. Д. 1676 р. 132. л)—край—положу конецъ: Стремление камъ обра зование-то скоро ще да даде край на тия злины. Л. Д. 1S76 р. 83. м)—танянъ—кажу: Ни и на дяволи тамянъ не давать. Л. Д. 1869 р. 157- н)—огънь—подожгу: „Друго що си богу погрешило?"—„Оганъ дадофъ на три амбара жито." М 55. Напачкайте лол н катрана, Оганъ дайте отъ руси-те коси, Изгорптъ ваква бихаша. ib. 105. Айдуди оганъ дадо&е, гора-та ia изгорГе. ib. 220. о)—ухо - внимаю; при слушиваюсь: Никой не давалъ ухо на кроежн-ты му, кои-то броили за безумны и ничтожны нЬчта. Л. Д. 1873 р. 123. Отказано ни е да да демъ ухо да ги попочувами малко. Л. Д. 1874 р. 245. Калнпса чуваше ударит* на брадвата и на чука и даваше ухо (ellepritait Voreille). Т. 111. n)—уевап—даю отвЪтъ: Какъв щем уевап да дадем?—Ааъ ща цевап да дам. Д. 81,14—17. Немой некой Арапъ да загубишь, Оти джувапъ никой не ии давать, ib. 101. р)—сп оставка-та—беру унольнеше, отставку: Г-нъ Аверкпй даде си оставка-та пр*дъ Екзархия-та—Г-нъ Цартений си даде уставка-та, а за неговъ наместникъ ся испрати Г-нъ Евстатий. Л. Д. 1876 р. 11. с)—мъки—отягощаю: Чедо отъ сарце, керко, да немашъ, Защо ми да&ашъ големп маки. Ъ1. 170. т)—патя—отпущу, уволю: Орлеан ская князъ—даде патя на дворянски-т* слуги и гвардШ кои-то Лудовикъ XVIII 6inie набралъ и кои-то ставаха на дьржава-та скапи и скапи. Л. Д. 1872 р. 193- Правителство-то даде патя на дотогавашнпrfc министри. ib. 1873 р. 119. у)—рядъ—уступаю, предоставляю чередъ: Разумъ-тъ ся об&Ьщава да расправи за свои-ты начяла, затова най нанр&Ьждъ нему нека да дадемъ рядъ да говори. Л. Д. 1874 р. 106 ф)—китка—дЪлаю предложенie (брачное): Ако си такава, то ни единъ ергенинъ нйна да ти даде китка-та си. 3. 81. х)—плама—приговари ваю: Още ли щеш глоба да земаш И паи плама да даваш. Д. 52, 41—42. м)~си грйха за што-вменяю себ* въ долгъ: У насъ има хора, кои-то плувать въ свое-то богатство като бубрецн въ лой, ала за училище ни rptxa сп не давать, защо-то не знаилъ и какво нЪщо е то. Л. Д. 1869 р. 156. ч)—даръ— дарю: Хурки са разновпдни и строиътъ ся отъ млады овчяры обично, кои гы давать даръ на свои любовницы и роднииы, къту гы опишать съ разны рЪскы и нашарнлъ съ красны отъ билкы. Пк. 83.*** т)—смяша: Ала ми ю хатаръ на Бога. Че и мен смяша не н далъ, И съ либе да самъ смесена. Ж. 80. >
1 1
