* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 456 — ка, А ми с* напи, к душа даде. М. 15 а). Чафки очи тога имъ копа&е, В&лци м*Ьсо тога имъ ядо&е, Уще душа Tie не дава&е. ib. 55 р . 73. Дури сестра му запали св?ща, Даде душа Болена Дойчина. ib. 88. Тук& c i Неда убодила Овъ нейно-то клето сарце, И на несто душа даде. ib. 174. Душа даде, а не B i p a . ib. 78. Тан и она до нег падна. До нег& падна, душа даде. ib. 97. Како &и види, начесъ душа дадеib. 192. Гуга душа даде. ib. 353. 1ованъ на несто душа далъ, Стоянъ к боленъ останалъ. ib. 140. На раце кьем примирати. на груди кьем душа дати. Пс. 11—12 р . 178. Столп са люто разсърди Иэвадп ножче черенче Че си Борянка прободи, Борянка душа даваше. Д. 43, 59— 62. 2) выдыхаю воздухъ см. подъ сл. душа. 3) оживляю, одухотворяю: Душа t дид&не на мраморъ плоча, И го напраи&е машко-но дете. М. 67 с)—дум*—даю слово: Азъ щяхъ поискамъ да ми дадешь дум*, че— П. 30. Съ божията иомощъ той ще да издаржи дадената дума на кральтъ. 3. 286^ i)—изанъ-дамъ позволеше: Барго ПОЙДИ на наша царица, Тая, Симонъ, изанъ ке ти да&нтъ. М. 65. Ясъ ке ходамъ во града Стамбола,—до Султанъ Мурата, Да го питамъ да ли даде изанъ. Да шетаятъ по наша-та земя, Да гаетаетъ царни-не Арапп. ib. 143Съ умолчатемъ речётя изанъ: Дай, тато, да го погр*Ббенъ честно. Тб. 87. д)—надежда—подаю надежду: Азъ я оставихъ съ надежда, не малко надежда й са дали мои-гЪ думи. Л. Д. 1875 р . 135. е)—водяпозволяю: Дай ми воля Да ся женк. Д. 40, 10. Азъ й дадохъ воля, и тя зарачва, да й съзидатъ единъ пр-Ькрасенъ палатъ. X. J, 91. Съ умолчатемъ объекта воля: На д&Ьца-та не давать да погляднать МЪсячина-та, защо-то щяла да гы ncnie. Л. Д. 1872 р . 117. Ни дав* пили да фракни. Ч. 300. ж) — в*Ьра—1) доверяюсь: Т4зи варвары мыслюлъ сега че немогатъ вече занапредь да дадатъ в4ра (quiHls nt peuvent plus se fier) нито на об^Ьщатята, нито на клетвыгЪ ни. Т. 144. 1 1 2) изменяю в&Ьр&Б: „Дай си Bipa, мплна щерко, Ке загинишъ уще млада. —„Душа даде, а не в-Ьра.. М. 78. Ой тевннчярье, ключярье! Дьеветь години какъ лежемь И ноще дьеветь да лежемь,—Пакъ си вьера-па не Давамь Вьера-на и Христянску-ну, Ч. 321. Ср. и ре давамъ 3) —снага-та си (о женщингь)—допускаю до ложа, предаюсь: Коваваи ти врана коня На юнашка вересия, Ако даваш твой-та снага Твой-та снага, ти ири мой& та. Д. 40, 78—81. «)—сръдце—ободрю: ПлишЙ го утЬшилъ и му далъ срьдце. Л. Д. 1874 р . 116.—си сръдце мужаюсь: Той облога си на Бога та си дава срьдце и трьпи. Л. Д. 1872 р . 95. Р. ньрвомъ го понастанц, и ся мячи да му даде сьрдце- РА. 131. Азъ давахъ си сьрдце съ надежда, че може нйкакъ да ся вразумять. X. 7, 52. г)—глава—жертвую жизнью: Турци турски зборве&е Маса а в т