* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— ioo лохе наемного на члов^чество-то. ib. Х49. Такъ нашъ ДЪдо Добро дожив* да види, че всичко негово дадено за това училище виълно поиогна на члов&вчество. ib. 151. По оффищалцы дядины у Пдовднвскый Санджакъ ина 171000 мажскы главы не нюслинане. ib. 1872 р . 93. 2) фарлщ повел, накл. дай, дайте, дейди служатъ перифразгь желат. и шел. наклонена* спрягаемых* глаголовъ: Дейди, Боже, мен* поножи ми. М. 38. Дейди, боже, златевъ боже! Си к дадофъ &сета стока... Дейди майко, грешна дулю! ib. 45. Дейди Марко, мой мили стооанъ! Да не мн к голема превара! ib. 101. Дейди Аранъ, норе цдрнц Арапъ, Изанъ дай ни малу да прошетамъ*. М. 101. Дай да имъ похор&т* (Ich tvxlle sie anreden). Рш. 70. Заради това дайте да аобръзамы, докле е вр?мя. Л. Д. 1869 р . 182. Сега дай да понриважемъ и з*. слънце-то. ib* 1872 р . ИЗ. Цъ сега дай да минемъ на онова главно пытан», ib. 1874 р . 106. 3) возвращу: А не&Ъста умна и разумна, Щ к еспи, ни чаша и даде, Тук i тури на зенд сурова. М. 526. 4) про­ даю, отдаю пДшою—: Имаме быле омразно, Ала го скапо даваме: За една шапа жлътпцн, И единъ кытеиъ рованпкъ, И една рыза ленена. Ч. 290. 5) составляю: Четыре годины по 6 чдса давать 24 часа или едннъ ц-Ьлъ день. Л. Д. 1869 р . 1. 6) отдаю: Малчи ми, сестро Маг pio! Mie ке ти го зе име, Пакъ тебе не го да&аме, Ке го (Ристоса) дайне на занатъ, Да пра&итъ страшни мосте&и, Да варв^тъ грешни-те души. М. 33. Чуди си, мае майка му, На что ли Стоинъ да даде, На какавъ лесенъ яанаятъ,—Даде го младо златарче, ib. 117. 7) отдаю въ аренду: Видишь ли на край пдтя нива, ливада, лозге или друго таково н&Ьщо непозаградено, нъ вой ка& мине* отпасе или откасде, ТЫ знай, че стопанинъ-тъ на това мйето има да дава на кръчмаря. Л. Д. 1870 р.. 179, 8) Д а в а м ъ - з и в д а м ъ ИМ&ЁЮ дЪло съ к*Ьмъ: Зашто мале хене, Паша ме вика? Ази немамъ мале, Што да ну давамъ, Нето да ху зеиамъ. В. 166. Ср* вимамъ-давамъ подъ сл. зема. По различт обгектовъ значете гл. дамъ разнообразится следующими оттп>нками: а)—девойка— выдаю за мужъ; Мене мя е татко даделъ, Че мн мене архосаха, На друг!о другъ гиди, Другъ гиди& ябануи, Не *зъ го знаехъ, Не той ме знае. В. 28- Бог да убия моя-та майка, Че не ме даде, гд*то съм щяла. Ала ме дала на лудо младо. Д. 63, 6—9. Ала та ct, брате, молно-моля Да ме да&ишъ за младъ мущулдж1а. М. 144. Азъ баща имамъ, ти него питай, Азъ майка имамъ, ти яеа питай; Гд?-то ме дадатъ, я самъ готова, ib. 327. А мене дай мене за него, Акъ не беганъ по него. ib. 330, А моя майка мене не даватъ За она момче що к най горе. ib. ЗоЯ.Дади ме, майко,за него, Сама ке тарчанъ по него. ib. 453. ?)—душа— •О умираю: И Койко душа дадело. В. 134, Колку с* напп Янина май1