* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 452 — са иска въ селото, было давнина, было антарл, ве ли, сьмь былъ съ гЬхъ се на едно? ib. 203. Д а в н о нар. тоже что дано 4) авось: Квримо 6*да кадано! Няшто да ти са помола, Давно ми модба помине. Ж. 166. На стадо св^кълне: „Стадо пусто стадо! Дамнб испукало, За денъ и пладнина, Денд по хилжда, Вёчеръ две хвлдде. В, 162. Бае Богдане, войводо! Азе ща, бае, да ида,—Давно ма вълци изедать, Дружина да не засраняхь. 7. 284. Деле вара, незнайно юначе! Чюла самъ тя. а не тя виляла, Че си много робе куртулисалъ, —Давно можешь и менъ к у рту лиса? ib. 287. Да сп омраза Стояна Отъ тоя пуста змеица,—Давно да стане младъ Стоянъ Да си не зима знепца! ib. 292. Да поглЪданъ r o p t дол&Ь, Гор*-дол4 по хора-та: Давно вида нейди некой Отъ мож-т* клета родя—ib. 299. ТЬглп, главо, да тЬглимь, довно поум*емь. i b . 233. Утъ гора юнакъ да викамь, Дите-ту да ми кращава, Давно (дано) ми траклъ дида-та. ib. 301. Давно ДВ*Б чисти и невиннн души— още да поживЪятъ и за нова честь... Давно, дЪца! модитвнгб на гр-вшшй ви стрика да бы стигнали като тим1анъ прйдъ пр%столътъ на Вышняго... Давно н васъ, ниличви ми, да ви закриля Зк. 160. Давно— н4какъ, Булба, като се събуди, почака оште баре два деня (Авось либо Бул/ьба, проснувшись, отсрочить денька на два от*$ь*дъ). Тб. 11. На с4ки раскрачъ токо-речи cpinlTaxa страшни жертви на гладътъ. Миозина, като че исйокнале на улицата отъ голыми наки: давно се найде н4што въ воздухътъ за храна на тЬлото. i b . 50. Давно ми доде Мария! Пс. 11—12 р . 154, Дай да пратим свет арангел—Да потраби с рог обкован—Давно чуе свет Никола, Давно чуе. та да доде. ibr 157Д а в о с в а м ъ * гл. произв. отъ сл. давия—веду тяжбу, процессъ: Сл*Ьдъ 12 годишно-то ни давОсваше съ фенерска-та TlaTpiapmia. Л. Д. 1872 р. 262. Д а в р а н ъ * (devran, $. pers. 1. Tour, mouvement circulaire. 2. Temps, siccle, fortune) с. м. время, пора: Давранъ, кахпе, царна Арапина! Давранъ, кахпе, да c i обпдиме! Да видиме кой отъ насъ поюнакъ, Кого майка повике довила, Кого сестра повике люляла. М. 173. Давьь гл. дл. душу, давлю: Стретп волк-отъ рудо ягн$, Не умеитъ да го давить; Стрети соколъ еребица, Па не знаитъ да w ядить» М. 426. Слово Христово ураж* пматъ, Сребро да з4матъ и чисто злато! Стадо му Tifl вьлцы давктъ, ВсЬкому ё то в*Ькы . познато. Гп. 154. ДЬто ви боли за него, той ви дави съ това (erwurgt er euch).