* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 451 — Д а б о а н ъ * - во ш. ч. дабоанп названы спутники торжествен ная шествгя. Ср. сл. донаиба. Д а в а н е с. с. Д а в а н ъ с. ж. дань, подать: И да д*ли съ него даваиюто блъгарско, Р. 38. Ани ти сега имашъ ли пари да си пла тишь царското даване за година и половина. От. 16. Нищо няма да убива едного землед*дца толкозь колко-то т - Б Ж ч и н а - т а на даванта. Л. Д. 1873 р. 161. Въ AncTpia сички-гЬ сурови стоки можатъ да ся внасатъ свободно отъ гюнрювъ, или плащатъ една твьрдя малка да ванъ. ib. 163. Д а в е н ъ пр. давней; с» предл. отъ, управляющими род. пад., издавна: До отдамна книги покажуетъ Сега б&ргу Турци ке изла зить. М, 47. Това? брате, по отъ давна било; Дуръ не било, не би ci сдавило, ib. 173. Нъ люта наша сддбцна черна-гт-Мдчи ны отдавна немядна. Гп. 24. Скытанъ сд отдавдо азъ в страцство. ib. 82. Ср. отданвашенъ, дамно.
1
Д а з и д о с. с. ФЪ поюворт: Трщило яма, давило ийма, Ц.23Я. Д а в и я * с. ж. судебный весь. Д а в а д ж и * Д а в у д я с к * с. м. кстецъ (<ЬгЧш, s. a. Proc&s, pritention. da&vBdji, s. t. Plaideur, le demmdem em justice}: И мя стана * селяни, ЭДюна&а текка д а м а , Ойдо&а дур& оря вад1а. М. 263. Пра&у пойде нона дури на даша: „Кад1а, кадк, судн к а к ъ c i судить." ib. 410. Та врева тежка jaeia На Tie Турин илани, На Tie эенеди сейнени. ib. 462. Dpafca допраЪа вадЬ, Еакъ знае Стоянъ да дойде, Голена дав!&* има на него. Три села чине дави, Четвр&то село нартира, А вуйко ну бангъ давуу?ж, Стодна да то обесатъ. В. 325. Единъ богатъ графъ съ дяволштннвтЬ на свой адвокатъ спечелилъ давия (ein Process) щ далионь. Рш. 48. Въ Пловднвъ нашиятъ херой бидъ д&ржанъ не дллго врене, защото нЬмаль даваджне и защото прегрЪшенията ну са отнасяле повече до него саниятъ, нежели до неговите с&граждане. 3. 260. Единъ селянинъ, на кого-то нашатъ чорбаджхя помогна да еврьши по скоро дав1я-та му, носял&ъ ни едно толумче масло. Л. Д. 1870 р. 166. Мннистри-ти не сн н?сятъ никакъ въ ехдовяща-та, нито инъ е позволено да прес&тствоватъ н а давн-тЪ, за да не би сддници-гЬ да загубватъ независимоста си. ib. 1873 р. 148.
1
Д а в н и н а с. ж. недоимка: Нймамъ пари да сн заплата на Галабъ чорбаджи и н а царя давнината. Ст. 25. Ехъ! дяду Добре, беки не да яезнаешь я, какавъ ни е в ъ тая година халътъ; то прикаската •белли я: давнина ни отврйдь натиснала. Зк. 20. Още и за сичко що 29*
