* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 428 — налива пзеднаждъ съ нного вода, то ще си побрька смилаше-то и ще оболЪе, напр. ще го хвандть грьчкы у стонаха. Л. Д. 1874 р . 74. Г р ъ ч о л е ш с а обращаюсь въ Грека: Грьчолей сд, грьчолей, докатъ ти грьба оголен! Казвать на гЬзн Българе, кои-то с& ся погрьчиле. Ч. 144. Г р ъ ч » с а гл. дл. Г р ъ н к а м ъ о а гл. учащ. корчусь: Скарале c i , степале c i Двайца бракя братучеди; Па за ощо?—за ни ощо. Вано долу потъ село-то,—, кай ширки-те; Ширки берать, c i гарчкаатъ. М. 391. Ерменлясало са казва, кога-то родителка-та подирь ражданк-то си, пада въ несв^сть, и зен&ть да й ся гърч&тъ ркц^-гЬ, крака-та и дрзп и-т&Ь членове отъ т*ло-то. Ч. 116. Ако ли ся заплесне или бл4нува и ся грьчи добр* е да му ся турять зади ухо-то отъ 2 до 4 шявицы. Л. Д. 1874 р . 83- Прокопсале с& вашпте кокони—грккини. Кормпте имъ с* празни, краката имъ са гржчатъ отъ студъ, а главите пмъ броятъ звйздите. 3. 93. И Янкель се гръч-Ьше, като че настиналъ. Тб, 96. Г у б а с. ж. корка (син. кора): После накарв^тъ нев4ст*-тд да месить мазникъ; и тога i c i подсмевютъ, и на сученк-то i сечатъ кори-те (губи), гьоо не знаели да сучить мазникъ; а тая имъ подхвлрлитъ неколку гроши, дури да престанатъ. М. р . 521. Г у б е р ъ с. м. коверъ (син. келимъ): А за поствл^ы, покривкы, казяцы, раваницы, кычены губеры, прЪжда за вътькъ имъ не ся npiд-Ь на хуркы, пъ маха ся съ махалкы на дебело. Пк. 86. Обичай (на селцы) да прнзъвав&ть сродницы, съезды и познаты имъ, да си помаг*ть задружно въ разны работы—на пр4жд* и на тъкань за губеры. ib. 93. ДЬвойчини родители постилжть новъ губерь и на него отгор* полагать епчкы момины дарове. ib. 108. Колия с*& обично тры или пять, и с&& послани и украсени съ изкусно пзтьканы разношарны гу­ беры. ib. 115. Поляната, която ся простпраше до краймор1ето, образуваше испр&Ьдъ жилището ми единъ раскошенъ зелень коверъ (гу­ беръ). Рс. 30. На рогоската растланъ синь губерь съ н*Ькой други възглавници на около. Зк. 174. Г у б и д е н ъ с. ж. праздность, тунеядство: Ахъ! колко сьмь былъ безуменъ въ младостьта си, да имамъ прочиташето и писмото, като ньрлива работа, а мьрзельтъ и губиденьта като нЗгщо за почиваше и охално. РА. 64. Г у б » гл. дл. 1) теряю, трачу: Ветхо крьпи—конци губи;—ста­ ро либи—дене губи. Ч. 133. 225. Ако загын* азъ, никой нищо не гу­ би (Если я погибну, никто ничего не потеряетъ). Р. 184. Та щели да