* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 427 —
гхрвитъ, како за асша, Тук «гжрнить какъ за мила сестра. М. 146, Ом. сложенья этого глагола съ префиксами за. объ, npi, при, раз. Г р ъ с т и е с. с. соб. стебли, волокна конопли: Есень женскый потъ ея занннава въ прожди, тъкань и шивове, а найпаче въ ириуготовление на конопны и л&вняны грастня, отъ коихъ си тъкать пла щ е и дарове за свадбы. Пк. 80. Къту ся обирать грьстия и поизслхннть, тогава гы тощать въ рЪкы и потоцы, д4 къту ся накиснать нФколво вр*мя, изваждать, ввтьрсшлъ и изпирать гы хубаво съ чиста вода. ib. 83. „Попъ, ей попе! Колко ти са снопе?*. Дв* вола грьети, Да* ноны тластн; Една за печете, Друга за вареше. Съ так посло вица, или п4сьнь ся подсмивать на он^зи, кои-то не орать и не св ить, напр. на попъ-тъ, на калугерегЬ, на шивачь-тъ и пр. Ч. 210. Ср. ел. кажелъ. Г р ъ ц к и пр. гречесвШ: Аку сте утъ Сърбски млади, Омпйте си снага съсъ сази вода, Да си бидите силни како камень найсилунъ... Аку ли сте утъ Гърцки млади, Да ви си снага съсъ сази вода умн ете, Чи ща бидете меки меки какокалъ. D. S. 10,121—123. 126—128. Та си двама Сърбски млади (стара Самувила) благослови, Гръцкио иладъ покле. ib. 148. 156. Отъ грьцка лъжя и Циганинъ ся плаши. Ч. 204. Бльгари многи и в& cie время С грьцка слова българскп .пи тать, Гнусна остатка в нашее племя! Гп. 105.
1
9
Г р ъ ц к о с. с. Грещя: Фатилъ соколъ еребица, Ке а носить мрцка земя Таа пищитъ, той ia тешить, Таа гарцки не умеитъ. М. 534. Сестра на «дного пр*Ьселенца отъ Гръцко (сестра одного греческаго выходца). Р. 107. Той ми казваше, че отива за Гарцко да оби де гробъ-тъ на лордъ Бирона. Ж. Д. 1875 р . 136.
Т
Г р ъ щ и н а с. ж. греческая crnxia: Танъ близо на около има н други планины, и всяка носи имя свое, Орьнь, Зло-СгЬны, БЪли-Брйгове, Свинарь, Козякъ, Пл4живица и пр. Безъ причина человЗщы не имъ са& дали тая имена, воя и до днесъ са съхранили. А никаква татарщина, нито гьрщина не носктъ. Чиста славянска имена са&.
1
Гп. 105,
Г р ъ ч а в ъ пр. худой (син. дръпавъ, нръшавъ): Да та пазп Го сподь: отъ срьдитъ попъ, сиронахъ хадж1а и грьчава свиня. Ч. 147.
Щ 222.
Г р ъ ч а в ъ с. м. горшокъ: Вид* ся че носеше гьрчакъ съ вода въ едиата си рака, и съ другата гозба. РА. 178. Г р ъ ч в а с. ж. корча, спазна {син. тръпка): Ако ей чловЪкъ
