* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 414 —
И дявстъ снахи собран и, Саму майка имъ устана, На даветъ гроба свяки да палн. D. 8. 7; 23—25. 27. Надъ чуждъ гробъ безъ сдлзн не пдачп ти. Ст. 27. Хайде, заведи мя посл-Ь тамъ, гд&Ь-то л&Ьжи той, та да пригръна и ц^лунл гроба му. Л. Д. 1869 р . 154. Но когато захванаха да закопаватъ дЪтенце-то й... Боже мой нилоскрдни! като скокне слЪдъ него въ гробътъ. 3.147. 2) гробъ: Отидофне въ царква на закона, Що имаше до два пр-Ьснп гробю. Ж. 230. Там си (на черкова-та) азъ видохъ два гроба нови, На гробовп-гЬ дв-Ь св*Ьщп горкт. Д. 83, 3. 6. Али гу лютп клятви кялняше: Димптаря, гробъ да ни усторпшъ! D. S. 7, 32—33. Язе ка ке умрамъ, Гроб-отъда ми ираватъ Сосъ деветъ вратици. Ж. 8. 3) гробница: Той са покачилъ пзвдшъ село-то два часа далеко, отъ тамъ д4то онЪзи каманп са извпрватъ до оня старъ гробъ. Л. Д.
1875 р . 137.
Г р о з а в ъ пр. отвратительный: И стидно и грозаво ми идеше нЪкакъ да б&да посл4дователъ на человЪкъ, кой-то съ таквизи груби манери защищаваше правдпннгЬ на народа си. Л. Д. 1876 р . 38. Г р о з д а н к а имя соб. жен.: Че го кръстила Грозданка. Д. 13. 6. Грозданке, мило мамино! ib. 13. 69. Во Грозд^ очи фарлГа. Ж. 205. Падарче Грозд* велеше. ib. 425. Нарекла го (момиче) ё Гроз данка Да му ё грозно пмя то. Пк. 127. , Г р о 8 д е н и ц а с. ж. консервъ винограда: Грозденица—грозд1е, направено въ единъ ССАДЪ съ шир* и хардалъ. Ч. 44. Ср. сл. прос фора. Ч. 44—45. Подирь толкова неуморны трудове зенлед*БЛЦи ожндавять съ нетьрп&Ьниемъ гроздоберь, и приготвшъ си нуждныя съез ды 8а вино, грозденпцк, МАСТЬ и пр. Пк. 73. Българи си правкьть и грозденпцк. Отбирать обпчно б&Ьло гроздие, и къту го нарЬдньть въ дельвы пли кацы, турнлъ пзмежду хреновы корены пли отъ вышницж листы, и заливжть го съ парен* МАСТЬ, ib. 76. Ср. сл. земникъ. Г р о э д о б е р ъ с. м, сборъ винограда: Въ Септемвргё ся пада гроздоберъ. Л. Д. 1870 р . 186. СлЬдъ гроздобера чевури-ти на лозята ся заравять. ib. 187. Ходпмы лЪгЬ в& Руменско поде В& жатв* в& коситбд и в& гроздоберъ. Гп. 85. Г р о я д ъ с. ж. грозд1е, кость винограда. Г р о з д е соб. Г р о 8 д о в е мн. Г р о з е н ц е Г р о з д и ц е ум.: Аз си ИЩА жълта дуля, Черно грозде разеыя. Д. 50, 44. 46 Ясъ (грозш) ке родамъ мно гу грозк въ година. Ж. 21. Големъ пещешъ я ке му однесефъ Ке м носефъ триста кила чейнца, Други-отъ триста то&ари гро зк, Наймали-отъ триста руди овци. ib. 57, Твой-те очи, како цкрно грозк. ib. 88. Дури да род&Ьтъ дуни-те дуни, —, лозк-то грозк. ib
