* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 415 — 1 6 4 . Ношеска сумъ д лошъ сонъ видело, Царно грозк во пазу&и найдофъ. ib. 1 8 8 . Цутъ цутиле како ясеникъ, Заварзиле какъ варбпно грозк! ib. 2 3 3 . Ако к есенъ, есенъ Митровденъ, Да ми наберишъ два грозда грозк. ib. 2 4 7 . Солунско суво грозкнце. ib. 3 3 1 . Що ти, Енко, що ти, керко, уста потгорила? Дали за водица, Еяко, дали за грозгще? М. 491. Да ми донесишъ два грозда грозк—два спнамбеля. ib. 6 4 8 . Кусо мече на чекрче клече (гроздъ ва пенушка). ib. р . 5 3 2 . (гат.). Кусо, кусо Кундане, наредено петлици (грозк). ib. р . 531 (гат.). НаЪдохте ли ся гроздице, д*Ьчнца? 3 . 3 4 . Въ лозята буйни, весели, Що грозденца веч& мйтале, Звйкале са мотнкитЬ. П с . 1 1 — 1 2 . р. По това ся отрЪзвать вьрхове-ты и обирать сд нЪволко лиспе-то около гроздове-ты. Ж. Д 1 8 7 0 р . 186. Г р о з е н ъ пр. Г р о э н и ч ъ к ъ ум. безобразный: C i опулифъ въ Арапска девойка. Кога видофъ пусто лице царно, Лице царно, пусти заби б?ли, И ми дойде грозно и не&арно. ib. 5 4 . Залудо ходи на Влаш ко, Пакъ тн к грозна невяста. ib. 1 1 9 . Марилке моме хибава! Каш тата е моштне богата, Тайфата моштне е харна, Ала момчето е грозно, И грозни Боже, нефелно. Оле ле! горкана! Грозно либе лпбя! Очи му ел& сиви, Крака му с*& криви! Пк. 16. Че го (хубавото момичв) кръстила Грозданка да ыу к грозно име-то. Д. 1 3 . 6—7.. Пк. 127, Далечь е, като отъ небо-то до земк-та. (Кога казва нЬкой, че Н. или I I . е пб-хубавъ или пб-добъръ отъ С. или отъ Д., а наистпна Н. е пд-грозенъ). Ч. 155. Иргень-тъ отъ 30, или 35 годины, аво е средня рака, взема нйкое сыромашко младо момиче, нъ чрозничко, пли пакъ нЬкое съвсемъ гхюзно по прилика-та си на състояшето му. ib. 5 8 . ЧловЪкъ много грозенъ (Ето Езоаъ!). Я. 2 2 . Грозенъ че1 4 0 .
ч
В
.
1 1 0 — 1 1 1 .
лякъ (безобразный человекъ). Р. 4 . Какъвъ грозенъ! (какой нелепый!),
ib. 15. Тукъ спчка-та прарода б&Ьше одушевена, не прпличаше на грозна самотша. ib. Той бЪше грозенъ. але якъ и сръдченъ войникъ
(грубый, безобразный, но могучШ и смелый воинъ). ib. 1 4 0 . Оттова го-
дЪны-ты шяннцы са грозны: мрьшяви, жлъто-блйдп, подпухвали, прищкави. Ж. Д. 1869 р . 113. Да знае что е хубаво и добро; а что грозно и лоше. ib. 185. Крпви-тп забп стоять грозно па понЬкога и мачно излизать, ib. 1872 р . 1 4 5 . Найгрозна-та (девойка) ще го (браченъ сы&зъ) залепи на богатство-то си. ib. 1874 р . 175г Маддалена 6tше грозна, като единъ дпаволъ. ib. 1875 р . 1 3 1 . Желвп-тЪ нагледъ са много грозни. за това са си нанесли голЪма омраза отъ человЗщп-тй.
ib.
1 8 7 6
р.
5 8 -
Г р о з о т а Г р о з о т и я с. ж. физический недостатокъ; безобраз1е: Остаять лошп грозоты и грьбы по снага-та. Ж. Д. 1871 р . 1 2 5 . Подъ
