* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 410 — томъ). P. 3. Гуди корону, коя-то rpiame отъ алмази (блистающую алмазами), ib. 4. Погледнц, той rpiie като слънце (вчьдь это онъ солнцемъ блестишь), ib. 27. Лице-то комисово rpianie отъ радость (Лице к. рдело отъ радости), ib. 70. Ако бы могълъ члов4къ да трьчи така бръзо, както ся врьти земя-та, той недрестайно трьчешкомъ камъ западъ все бы глядалъ слънце да грее. Л. Д. 1872 р . 122. Tptft ( = r p t i e ) имъ светло сланце, ib. 1876 р 156. Г р и в а с. ж. I) грива: И влези си во земни керали (=хелари), Подседлай ми коня шаренего, Престегнн го со деветъ колани, Подъ грива-та жалта боздогана. М. 96. Коня диванъ да му чине, Съ грива му сенка чинеше Съ опашка мухи бранеше. ib. 97. &Са нокь седело ное-то войникъ, Киски китело, бисеръ нпзало, Коню на грива, себе на гжрло. ib. 342. Конь грива треси, бисеръ ми ронитъ: „Бре стой, коню, грива не треси, бисеръ не ронп!" ib. Найдохъ, момо, рано цвете, На конь-отъ ми до грива-та, Наведохъ сЬ да наберамъ. ib. 387. Бисеръ ми низало коню на грива-та. ib. 493. Кога было Балину у двори. Си сватови отъ коне слезнаха, А Мара си отъ коня не слазп; Туку имъ се лепо преклонява: Врану коню до зелена грива, На девера до десна рамена. Ч. 330. 2) применительно къ обильному росту волосъ на головгь человека&. Турче безасно имъ заливаше с& грива го лема сребренна чяша. Гп 60. Г р и в н а с. ж. 1) браслетъ, наручень, ободокъ: Ахъ смешна сп, моя гарга, Смешни ми са твойте химии,—Като шуга съ кованъ гер данъ, Като баба съ вити гривни. 3. 14. А отъ събраны-тЬ момы всека пустне въ вода-та въ котелъ-тъ една кытка. на кок-то врьзва прьстенъ новъ, а невесты-те събранп пущать кыткы съсъ гривны ка лены, пли ептешета (сребрьны грпвны). Ч. 30. Парлпчять (-при—) ли виты гривны на шюгавы раце? ib. 217. Тызека дай шивета, а язе прекоснпцп-те; тызека грывнп-те, а язе прьстеньетЬ, обеци-те сламченпнъ; и така накытпха свинка-та и я дадоха на човек-о да я води на свадба. ib. 200. Злати гривни на постели дрьнклть, СЬдни булка, подан прьстень (значп златарь) Пк. 6- Грпвнп са& старо-българско украшенье, кое носить жени на рацы. Тип са кражпла сребьрни ила златни полувраглп, п отгоре имать къту ябълчнцы извышены п накытены съ драгоц4ны разноцветны каменпя. ib. 104:% Ср. сл. челенка. Четпрп моми закланп, Четпри, мамо, годени, Съсъ златны гривны на рацЬ, На главы имъ була чьрвенп. ib. 139. Райиа хвърли прьстяны п гривны (Р- бросила кольца и наручни). Р. 58, Купи елмазени обици, копринепи фустане, златни гривни, елмазено крастче. 3. 242. Много
