* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 409 — страх ма е, и срам м& е ,—, и грях м& е. Пс. 11—12 р. 156. Н а бор* г р й х ъ нагрешу: Опрости ми Мандо, Мандадино. Що самъ лзе сасъ тебе грехъ набралъ! ib. 326. За такъвъ часъ и да ся nptмЬншь въ пренъна не к грехота. Р. 66. Чиняше ми са че к гро хота да сравнк тебе съ онык... ib. 117. Г р е х ъ * с. м. 16-ая часть аршина, вершокъ: Аршинъ купе ческий—8 рул ове—1С грехове. Л. Д. 1872 р. 76. Г р е ч и х а с. ж. гречиха: Киноа (Quinoa) дава въ едно и сащо време и приятии на вкусъ гулии, и семена конто приличатъ на гре чиха. 3. 270. Г р Ъ ш в а с. ж. ошибка, погрешность, вина: Робенсынъ го по вита, ако съпекасваше н^коя грешка на тая работа. РА. 122. Те са раскаяха въ гр^шкы-тЬ си. Т. 169. ДЬто учитель-тъ наказва грешки, кои-то самъ той прави, отъ тамо не образоваше и отхрана, но развратъ и злочест1е тряба да ся чяка. Л. Д. 1870 р* 152. Типо графически грешки, ib. 153. Въ това ся крые голема грешка на въспиташе-то... Грехота е да ся даде живо дете на такава майка, ft. 1871 р. 194. Бисмаркъ упозна своя-та грешка, ib. 1872 р. 204. ГрЪшка-та отъ 11 мин. и 12 сек. направи за 128 години една разлика отъ единъ день. ib. 1875 p. XIII. Г р * ш у в а м ъ с а и. дл. беру грехъ на душу: М&лчи, Стоянъ, илчн, немуй люто колни, Немуй се гр-Ьшувай! М. 169. ГртЬк л. дл. ср. знач. свечусь, блещу; въ трех. знач. озаряю: Погре» превосхожу лучами: Грей, слънце и месечинко. Д. 5,1. Денъ денеска манастиръ ми стоить, Кои греитъ како врукьо санцс Отъ ощо к леао наградеио. Отъ ощо е &убаво написано. М. 47. Конь ну вее, сланце грее, Конь ну диха, звезди вдига. ib. 83. По пазу и пакъ що му нареди? Му нареди камин безценети. Дете греитъ, како 4сно санце. ib. 84. Кога излезе отъ бана Царвено грозк &убаво, Лице е санце грееше Со несечина здружено. ib. 351. Наша-та земя мошне к мирна, Две санца греатъ, две роси росетъ, Две лебородна. ib. 371. Ела ми на нашъ виляетъ. Тано к лепо &убо&о, Тамо ми греатъ две санца,—,две мссечини. ib. 657. Та па си видяхъ Калина, Погрее одъ ясно сланце, Посвети одъ ясенъ несецъ. ib. 130. Утъ лику й грее ясну сонце! Афъ гради ина ясна несечина. ВЪ. 32. По техъ грей злато сребро вредъ. Пс. И—12 р. 133. Ази гре« въ тьмнина-та По земе-та какъ звеэда. Сб. 116. ГрЪкше турское полмесч1е! Гп. 77. Ащомъ самна, и захвана да грее небесно-то сльнце съ светлите си зари, оставихъ ся отъ решете-то. X. 7/, 71. Стены-те имъ греяха отъ злато (гд*ъ. стп>ны гортъли золо1
