* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 408 — Г р о з д е й с. м. Г р * з д е й ч е ум. втулка, гвоздь у бочки (син. чеиъ); На задное дъно ворабя има гребень, и на него грЪздый, изъ кого изтнча масть въ друг* бъчва, ко» ЗЪВАТЬ каца. Пк. 74. ГргЬйва с. ж. тепло: (Мп>сщь*тъ) най-с-ЬтнЬ Ц*БЯЪ да rpte съ бледня светлина безъ никаква гр*йкд. Л. Д. 1872 р. 105. Г р * х о в е н ъ Г р * х о в и т ъ пр, грешный: Твоя душа rptxoвита, Че си била механечйка. М. 49. „Греховеиъ, нале, та много." ib. 93. „Мори, майко, стара майко! Греховенъ си, како неси!" В. 309. Г р й х о м ъ нар. по ошибке, по недоснотру: Но като са готвяхъ да прострел» една сьрна която са впущаше въ единъ лесъ, азъ истървахъ грехомъ стрелата врьхъ крака си (jc laissai par тёдагАе tomber la flicke de Г arc). T. 249. Г р * х о т и ц а с. ж. грехъ: Грехотице. мили Боже! Грехъ оть Господъ, срамъ отъ люди, Че целива милна сестра. Милна сестра наймалката. В. 23—24. Г р * х ъ с. м. Г р о х о т а с. ж. Г р е ш к а ум. ж. Г р е х ъ к ъ ум. ж. грехъ: Я казвай, Гано, тежки грехове." „Жанъм владико, какво да казнам?" Д. 56 23. Най подир ще доде Донка млада булка, Дон ка хубавица, Да си изповедва тежки-тн грехове. ib. 74, 11—13. Го сподъ пакъ му к грехъ паднало, Пакъ вода имъ даде. Ж. 31. Ясъ нищо грехокъ незнамъ да инанъ. ib, 230. Гольемъ грьехъ сань сторилъ, чи си утрьепахъ Ивана безъ никакавъ кабахатъ зарадп тебе. Ч. 257. Грехъ на орехъ—душа на круша. Казва тоя, конуто говорать да не прави така и така, че е грехота. ib. 144. Прущавай баьо, срануве И ты ми, Боже, гряхове. ib. 130. Запри се, Гьоргв, нииъ бегай, Просто да ти к грешка-та, Бладзе ти на юнаство-то. М. 175. Добрыте родители нема да го считатъ за гряхъ (Die guten Eltern toerden es so genau nicht nehmen). 9. Г. 43. ДЬте-то нема грехове, нъ ты ако го простудишь щешь ся огрешишь. Л. Д. 1869 р. 98. У насъ има хора, кои-то за училище ни грчьха си не давать, защо-то не зна»ть и какво нбщо е то. ib. р. 156. Г р Ъ х ъ е, г р * х о т а е съ вин. пад. грешно: Дяконе, голен дяволе! Мълчи, дяконе, не думай, че к отъ хора-та срамота И отъ Бога к грехота. Д 77, 14—17. Страхъ ме да ти кажамъ, грехъ ме да ти речамъ. М. 231. От а огъ бога гре&ота, От& к отъ люгю страмота, Mie сме близу роднине. ib. 347. Аку та не е отъ &ора (срамъ), То да та й баримъ отъ Бога (гряхъ). Ч. 308. Стано, Стано, срамота е отъ хората и грехота е отъ бога!
Г 9 1
з. 35. Какъ та не е грехъ, Цоне, да наричашъ момичето магиосница!.. Господъ ще да ти отнеме езнкътъ за твоите лошави думи! 3. 83. И
