* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 374 —
лудо младо, Та. й веле, и мере: „Мяла момо, царнооко!" ib. 381. Лудо лепо t вореш—Мома лепо говорение, ib. 419. Языкъ-тъ, кой-то говорпха стаиа пспослЪ црьковенъ языкъ на вснчкы неточны Словены. Л. Д. 1872 р. 211. Пьрво то начало иовЪстности ся крые въ пьрво то чьловЪчьско появление на свЪта, кога то ся е створнлъ отъ него и говореный языкъ. 27. С. р. 15. Нека дадемъ тука единъ кратакъ поглЪдъ и врахъ толково говориното Султаново сокровище. Л. Д. 1874 р. 212. Може тая р-Ьчь отъ Зентскы языкъ да ё остала въ нашъ говорила» (разговорный) языкъ. Пк. 32, ИЗ*). Р. извыка Петко, за да му поговори на местный му языкъ. РА. 117. „Глодай и ти сега! Хубава работа! Господъ ще да ма накаже за това, защото говора право! Или ти мнелишъ, че азъ та лажа! 3. 83. Говорило ви са е за пзмамыгв на Купидона, който ласкае за да погуби (On vous rnrail parU envain des trahisons de VAmour). T. 115. He г о в о р и м о С И во множ. чиелль употребительно въ значети: мы въ ссорЪ, не гово рить другъ съ другомъ: Има мЪсеця време оть какъ са са раздели ли u не си говорить. Л. Д. 1875 р. 134.
г
Г о д а с. ж. приданое: Това е българскы селскы „годежь" отъ погоднти „погожддть"—съгласявдть 8а дарове, приданье я другы; а онова що СЯ р4шява да ся дад? мом*Ь, по нйгдй си ся казва юда . Пк. 107.
и п
Г о д е а е а р и н ъ с. м. сватъ: Въобще отъ старнА на моны-т?* вращать годежяре да искать монцы-ris. Ч. 12. Годеакъ с. м. 1) сговоръ (свадебный), обручеше: вторник годеж правили... В неделя сватба дигндли. Д. 65. 17—22. За Ставка дошла огледиици И ся к Станка сгодила, Пенчова мама на годеж вивалп. ib. 70. 14—16, И тебе ще та годимы За нашя млада войвода; На годежъ ша ти дадемы До деветь вьрви жълтицы, Десета вьрвл—руповн. Ч. 271. Подирь н*нежя сл^Ьдва годежь, или на сутр^шный день или подирь н^колко си дны спорЪдь обстоятелства. Годежнпци сп водмлъ свирцы.—Така къту изр4дп д4впчпнъ баща дарове, почва да нарЪжда и придань, во» ще дад* дьщи си.—Това ё българскы сел скы „годежь" и пр. См. подъ ел года). Пк. 106—107. Гудежнпцп къту напикть „добрый чясь" и „здравица", ПОЧВАТЬ да Ъдать веселяще ся. ib. 106. Д?до Божилъ носи въ едвата си рака баклица съ вино, а въ другата китка, голЪма—преголЪма; а баба Божилица аленъ пошъ съ сЬкяквн овощи и тава САЩО една доволно гол*ма китка: „А-а-а, ето че са захваща и год^жь-тъ, а азъ се още не в*рвамъ! 3. 83. У оние племена, у конто отнимание-то е изгубило вече своего парно*
а
