* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
370 —
Г н н д а в ъ пр. вшивый, покрытый гнидами: ВсЪкый день Гызда гйздава, на добъръ день гнидава. 7. .257. Ката день гнидава. ib. 167, Г н и л а (гнгъла) с. ж. Г н 4 л е мн. (кирпичи) глина (ср. серб.
гнила f. die Topfererde, terra figlina, creta figlina): После зимать 6
драна гнила и 7 драма негасенъ варъ... Л. Д. 1869 р . 214. Пб-носл* (чоткътъ) зелъ да си правы колыба отъ коры, отъ ц-Ьиеницы и отъ дъскы пб-добре сложены и замазаны съ глинл; но время подкачилъ
да си ирави каща отъ вамьHie п отъ изсушены гюълш (кирпичи), ib.
1873 р . 177. И така пспыта, да намерп бела гнила, съ която можеше да си наирави зида и сполучи. РА. 54. Песакътъ ще да изсахне поскоро отъ гнила-та. 3. 122. Като наиравиме подобно езеро или подо* бенъ каналъ, ние сме далжни да обложеме крайовете му съ гнили или гнгъле колкото са може повече. ib. 235. Г н и л ъ пр. гнилой, дурной: Иманк гнило бунище, Кога к харо на катотъ, Кога ю чума на свет-отъ. М. 302. Глава безъ мозъвъ не быва, а съ гнилъ мозъкъ быва. 7. 141. Мене е мило, тебе е гнило. ib. 183. Момпче мило, а невестче гнило, ib. 186. Г н и л я н ъ пр. глиняный: Остаткы отъ изделия: медны, желез ны, костяны, гниляны (прьстены). Б. С. р . 17. Г н и » Г н о я с в а м ъ гл. дл. ср. знач. гшю: Знае ся че грозд1ето хваща една болезевь, отъ конто то гные и капе. Л. Д. 1869 р . 213. Това место обычно негноясва, мспосле струпясва. ib 1870 р . 93. Въ зимника задрьасяно-то зел1е—да не нрьзнать и да не гнымлъ. ib. р . 188. мехурчета-та гноясать та стакть н а г н о я в ы ч и р к ы .
ib. 1874 р. 82.
Г н о й с. м. 1) навозъ (син. гюбре, торъ). Г н о и ш т е навозная куча: Утайка-та (илъ) е танъ толко полезна, колко-то въ насъ гноя. I . 31. Пьрцалище на гноище, Седнн будка, подай прьстень (Звачн шивачь). Пк. 6. 2) потъ. 3) гной. Г н о к t.i. дл. перех. знач. парю, подвергаю испарине: „Азъ самъ гноилъ толкова години гардите си само за това, за да ми заповедать глупави патки?" 3. 335. Г н у с е н ь Г н ъ с е н ъ Г н у с н а в ъ пр. грязный, гнойный, отвра тительный: И гнуснавъ и тврьде вредителенъ е оня обычяй, где-то за унирявате дете-то да му гуждать въ уста-та сисъвъ. Л. Д. 1869 р . 93. Гнуснава кора на темя-то. ib. 97, Блъхы, дрьвеницы п другы такывы гнуснавы и вредителны животины, ib, 99. Въ противень слу чай пеперуды-ты ва часа пущать отъ себе единъ нрькъ, гнусенъ сокъ. Л. Д. 1874 р . 202. Прощаванието му съ кокона Катинка бпло