* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 350 — 204. Де гиди платно, а б*ло платно! Да те искааиъ (sic), да те изб*Ьллмъ. ib. 251. Гнди лудо младо, Гиди росно грозде! ib. 283. (Ср. егиди). Г и д и я * с. м. (guidi, adj. t. 1. Cornu. 2. Соси) тур. син. греч. море (цшр6<;), нередко сопровождаемый болгарскимъ синонимомъ лудъ— глупый, глупеньшй (о молодыхь людяяъ): Мене ни е татко даделъ, Че мп мене аркосаха, На дрвпо дркгъ гпд1л, Дригъ гид*я дбанджХд, Не жзъ го знаемъ, Не той ме знае. В. 28. Мари Стодне гидю! Заран ще те обесмьт. Д. 29; 14—15. 25. 33. Че на Стоана (сеймени) думах*: Стокне, луда гндю! ib. 55, 21—22. Овдии, сЬдни гидию Пакъ друг* залиби! Пк. 90 Чьрвени коваин бутушн, Чи вой гы гидия тропкаше! Стоянъ гы гидия тропкаше, Покрай Радкины вратнпчвы! ib. 16. Г и д ю л ъ с. м. горшокъ: ПрнскБЛъ ся гидюлъ па черепъ. 7. 214. Г и в д а в ъ пр. пригожШ, нарядный, изящный, красивый: Гйздава д-Ьвойка. Д. 38; 4. 17. Че ща дружина остава На вврхъ на Старапланнна, На Троя не ката пхтека За твойта снага гизда (=гизда&а, гйздава) 3. 276. Хубава-та врЪхка рвчица съ гыздаво нзоблены-ты си прьстк омрыпяв*Ьва, изсъхва. Л. Д. 1874 р . 76. ОколноститЬ, които ся виждатъ отъ т*зи градина, показватъ отъ себя твьрдЬ гиздавы картины, ib. 1870 р. 165. Така нашнй-тъ младъ са оженва, и колко са ужасява той, кога-то жепнтба-та съгледва въ образъ-тъ на гиздава-та и накичена-та си невеста една позлатена катраница! ib. 1875 р . 72. Г и з д о в и н а с. ж. миловидность: Пречула ми св 1ована Съ хубавина, гиздовина, Найповиве со работа, На &се-та з е н я c i пречу. М. 77. Г и в д а в щ и н а с. ж. благолЪше: Благол4ше — добра хнбостъ, гпздавщина, Сб. 118. Г и в д о с и я с. ж. кокетка, ниловидпая девушка: Тд бЪше хубавица, черноока и гиздосия, но при всичко това и твярде горде лива, певнинателна. 3. 65. Слава и наистина б&Ьше голема хубавица и гиздосия. ib. 81. Мома гыздоия, булка пораз!я. Сир. Дорде е мома, добра е, а като ся ом&жи, да та пази Господь! 7. 185. Г и з д о с т ъ с. ж. красота: Трьпи баба за гыздосъ. 7. 232. Г и з д к наряжаю. Г и з д к с а гл. дл. наряжаюсь. Г и з д е н е с. с. наряды и склонность къ нинъ: Единъ ноиъкъ, кал фа обычя да ся слюдява, да ся гызди, да ся обличя чистичко, да носи напяты обуща. Л. Д. 1873 р . 181. Ные не разбираны д*Ьвойкы научены само да подствпять добрЪ, да ся гыэдать и кытятъ по журналы, ib. 1874 р . 100. Ето ви мой-тЬ сквпи дрЬхи, моето гйздене, мой-гЬ елмази. ib. 1875 р . 160. У женыгЬ тЬзи гиздетя с * по-малко достоукорителны (a qui
ccs amusements seraient moins honteuz.). T. 201.