* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 347 — Поврай ми то белъ Динавъ, Шаренъ нн гЬргевъ придъ ней, На г4ргевъ веае и плаче, На Динавъ лютонъ се кълне В. 253. Не предава ся на учениды-ты наука, а повечето на камв* н гергевъ си губить вр-Ьмя-то. Л. Д. 1870 р . 178. Нн една жена не ще да отиде да ся расхожда и въ САЩО-TO вр4мя да mie па гергёвъ или рызн. ib. 1873 р . 89. Ср. сл. билюръ. С в . Г е р г и (23 Апреля) св. ЮрШ. Д. 40. Гьорге ле, Гьорги, Гьоргуло. М. 175. Г е р г ю в и ц а жена Юр1я: Д. 40. Ела тука, Гергювице! Д. 40, 128. Г е р г ё в с в и святоюрьевск1й. Г е р г е в ъ д е н ъ Юрьевъ день: Ваш" та к в4ра лошава, Не знайте делник ни праэник, Не знайте света неделя, Нито Великден, Гергев ден. Д. 51, 37—40. Гла­ ва-та ЩА ти отр-вжА Като на агне гергёвско. ib. 21, 35—36. Ч. 265. Въ Гергювъ день колшть курбане-агнета на тоя день, Отъ Вел ивденьдо Гергевъ день агяета и ярды не колкть, нито ЯДАТЬ: причина-та, види ся, не е cyeeipie никакво, а е иконошк, понеже до тогава тЬ СА още налш и не малвА тщетв е да ся губить, ib. 39. (Ср. сл. курбанъ). Да наросн снтна роса, Да навали гергьовсви ДАЖДЪ. М. 42. Какъ сн колкть жьртвы я гнета (=курбане агнета) и гы КАДНЛЪ, и раздав АТЬ И СЯ ТЬгдкть кой колко оки ще доди (Кп. 213) и люлкы правнлъ (%Ь)1 Пк. 10. (Kpamxie ответы на эти вопросы Раковскаго даютг Кп. 211—213). На Гергювъ день заийсвАть хл&Ьба съ Цветове, н творкть нЬкаквы си обря­ ды. П. 10 (Кп. 212). Рано-то клаваетъ на врата-та воприви. Момпте и деца-та нос4тъ коприви на глава. Той (гюргев—) денъ ев тегл4ть кой колку ке дойдитъ. М. р . 522. Въ рнц* носе две бЬли проскуре, Си служеше св4тего Георгя, &И носеше въ цврвва за на&ора. ib. 55. „Поможи пй санъ св?ти Митр1а Ко в излевиме на денъ Гюргевдена, Що пврви кяръ ке си кяросаие, Ке вратяме въ цнрвва Митроечва„. ib. 222. На Гергювъ день дохождать козы-rb отъ зимо­ вище. Вутринь-ТА рано ходать стары-тЬ жены по край рЪкв-тА та бернть плавутъ (исхврьлени отъ Р^КА-ТА влечвы и крьпелчета), отъ него вакладАть огънь, и най-напр*жь прЬварятъ на него нл*вко-то,— за да инъ не пригарать козы-rb, а да пущать мл4ко вснчко-то л^то. Всякой ся м*Бри съсъ кантаръ, колко окы ще дойде, и снвта колко ОЕЫ е прнтурилъ, или оттурилъ отъ лансвА-TA ГОДИНА. Пр4зъ день-тъ врьзвать люлкы: провиснать ВАже ва единъ САВЪ отъ о ВОШКА, врьввать ну долу и два-та крайща на едно, набирать ся момцы, момы и невесты, с?дне нввой, другъ го люл4е, а моиы-тЬ го лреиЬвать: ако е мома за любовнивъ-тъ й; „Люлчнце ле полюлдвка, ове, ове! та вой бЪше на ЛЮЛКА-ТА, ове, ове! Ганчо б&Ьше на ЛЮЛКАТА, ове, ове! та кой Ганчо залюлява, ове, ове! залюлява, отлюлява, ове, ове! Петка 9 1