* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 317 — Въздиви» с а гл. св. изумлюсь (син. въсчудиь са): Калугеринъ-тъ ся уплашилъ и въздивилъ. Ж. Д. 1872 р . 253. Сиромахъ-ть столаръ ся замая и въздиви като виде толкова си пары. ib. 1873 р . 245* И той оств въздивенъ предъ нея. Тб. 52. В ъ з д и г н * гл. св. преувеличу: Въздигнд усдугыте му (П т* exagera ses services). Т. 208. В ъ з д и ш а м ъ В ъ з д ъ х в а м ъ гл. дл. вздыхаю, дышу: Кога Райна поче да въздыша, {Неда и Велика) бръзишкомъ сн утрихд слъзи-гв, Р. 55. Каз&ваше тя и въздышаше. ib. 56. Той ве смт^ялъ да й отвдрне, и само вдздпшядъ съ наведена глава. Ж. Д. 1876 р . 182. Две недели бегане двоица безъ да си воздАхнемъ. Тб. 88. Р , тежко като възддшаше, погледваше часъ по часъ на ревнивото месо. РА. 35. Тдрпи сега н вдздишай. 3. 99. Охъ горкана! чудно нЬщо какъ въздишамъ още отъ толко8и тежки мдки! X. 1, 85. Обаче тя съ мапя-гЬ си му заиазва животатъ, нъ пакъ той беше зашамаденъ я залисанъ, щото едвамъ въздпшяше нечювственъ. ib. 91. Тежко въздъхва (init einem tiefen Aihemzuge). Э. Г. 36. Ср. подъ сл. отдъхнд. В ъ з д и ш к а с. ж. вздохъ: Сямата въздышка: „Мале мила! о леле мамо!" прави за чясъ да ни поолегкне болка-та. Ж. Д. 1874 р . 103. Той усекна свеща съ една вдздишка. ib. 1875. р . 130. Слава дояасаше на хорото и вдздишки, И радости, и ядове. и зависти. 3. 82. Тъй като говоряхъ дълбоиы въздышвы преснчяхд сичкыте ми ду­ мы. Т. 20. В ъ з д л ъ з к ъ к ъ пр. ум. длинноватый: Mou-те уши СА малко възъ-длъжкы като за человека. Ж. Д. 1871 р . 205. В ъ з е м н и ц а с. ж. землянка, пофалъ: Попъ-тъ ако е шеница, простый-тъ требва да с*кога да седи въ въземницА. Ч. 211. ВъзасиВА гл. св. воскрешу. В ъ з а с и в я в а м ъ с а гл. дл. воскресаю, оживаю: Тин гдсеницы въ продеть ВЪЗЖИВЯВАТЬ СЯ отъ топлпнд, ПРОЖДАТЬ пашвулы и ПОЧВАТЬ пакъ да проеддть крехкыя стебла на раз сады. Пк. 71. Свирци ПОЧВАТЬ да свири&ть, пиршество ся подно­ вив а и възживява еще по весело и пи!дть „сладкак, палпнкА" на здравье иладоженцехъ! ib. 125. Славный Крумъ царь българскШ предъ кого потрепера Констандиновъ-градъ въ лето 814, възживи и въздвижн пакъ Атиловак дьржавд подъ имянемъ, Българско царство. Гп. 262. В Ъ З И Д А гл. св. взойду (о тестгъ): Това тесто тури на топло да пр-Ьседи целА нощь какво-то да възиде—Тесто-то е възишло—Хлебове-ты оставп на ДЪСКА-ТА да повъзиддть. Ж. Д. 1872 р. 254,