* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 316 - то святославово вскиптъло сердце С. Р. 138. И после ся туря на огъня да възври вода-та. Л. Д. 1871 р. 236. Пощо (мп>со-то) възвра за пьрвый ПАТЬ и почни да ся пени, припенвдть го. Ляс. 38. Въ зниника ся прптакать вина-та доил* още не сн вдигндлы отъ второ-то възвирате. Л. Д. 1870 р. 182. В ъ в г л а в е с. с. В ъ з г л а в к а с. ж. В ъ и г д а в н и ц а с. ж. Въвг я а в н и ч е с. с. подушка (сочетатю предлога възъ съ косе. пад. главд-ти встречаются и аналитическге прилтры: На ти, Стоене, тазъ витка, Дене к туряй вовъ пазва, Ноще н туряй возъ глава. > М. 128. Стано&итъ каменъ возгла&а, Потъ каменъ 3Mia лютица. ib. 235): Девет годиви да лежиш, Девет постели да изгнойш, Девет възглавя да мЪниш. Д. 61, 8—9. Разболелъ СА е младъ Стоянъ, Та лежи де­ ветъ година, Изгноилъ деветъ постели, И деветъ некн возглаве. М. 94. Либе хубава Петкано&- Излязъ мн портп отвори, Постели меке возгла­ ве, Съ тебе щемъ да ся зема. ib. 95. Заборави си ножове—на возглавето ib. 130. Искиналъ Русо до деветъ постели,—до десеть озглави. ib. 230. 12 возглавницы, пълни съсъ ВЪЛНА, 5 белы възглавничвы пълны съсъ пухъ (перя). Ч. 53. Живъ го КАНЬО диреши, Мартинъ бузалъкъ бпреше; Петко му кожа пълпеше, Та к възглавка правиха. ib. 314. Харно ли ю земенна постеля, Харно ли к каменна зглавница? ib. 340. Единъ край оси, т. е. вънвашный, положенъ ё на железнд еъзглавпица, на кок ся вьрти, а другый край оси е нодврянъ подъ здание воденпцы. Пк. 81. Че що ну б&Ьше възглав1е? Възглавье му 64,—Б&Ьлъ мряморъ каменъ под& главд. ib. 143. Електрическа машина съетои отъ стъкленъ крдгъ, кой-то ся врьти на ось и ся трька о възглавничета, пълны съ КОНСКА грывА. Л. Д. 1869 р 79- Тютюновы кеайкы, чеврета, възглавничета и др. т. разсипп-кдЩА работы, ib. р. 154. Чи сьмъ плакала цела нощь, две възглавницы измокрихъ. ib. 1870 р. 168. Спокойна-та съвесть служи за добрд възглавницд. П. Ср. сл. кошъ. т В ъ з г о л е м и ч ъ к ъ пр. ум. веливопекъ: попросторнее: Въ еднк или две възголЪмичвы стан има сложени трапезы, около кои-то насЬдватъ свати-тЬ. Ч. 75. В ъ з г о л З ш к са гл. св. превознесусь: Азъ съмъ възголеменъ до толко-зи, дето съмъ ся сроднилъ съ царекд кръвь. Р. 19. В ъ з г о р д к с а гл. св. зазнаюсь: Той е възгорденъ отъ поб?дата си (II est enfli de sa victoire). Т. 217. В ъ з д а м ъ гл. св. надплачу, прибавлю: На учители, кои-то ся отличять у тыя училища, за наградд може ннъ ся възда нечто прндь възъ заплатА-тд. Л. Д. 1869 р. 199.