* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 307 — за уйча си Нягула. ib. 30, 37—38. Го догледа Секула иило мнуче, Го догле&а и лепо говорить: „А егиди мой вуйко Янкула!" М. 60. И ми отиде въ маЙЕино село,—,вуйко&а кукя. ib. 79. Пирво си викнафъ у мили вуйко, А мили вуйка не не познало,—не искарало. ib. На татка ни мила брака, А мене нили вуйчеви. ib. 368. Вуйче&и и изгледале, Стриче&и и посвиршиле. ib 244. Иетровъ вуйка и мой приятель Георпн. Р. 13. Нева иде съ него вуйка му Добрень да му биде наетавникъ. ib. 138. Приялъ едно оисмо отъ вуйча си, едни чкия му още хивъ родннна. Л. Д. 1875 р. 143. Азъ самъ я (тази песет) слушалъ въ дЬтинство отъ вуйка си, селянинъ изъ Вишовъ градъ. ib. 1876 р. 149- „Вуйчю льо, Ненчьо вийводе." Ч. 301. 2) дедушка. М. 57,
S9. Вуйковцж Вуйчевци В у й к о в и сяновя тоже что браточедн, т. е., двоюродные братья: Па взвикна Секула Детенце, Па нзвннна на шесть добрн враля : „Мой вуйвовци, н ной чнчовци, Ясъ погубихъ цирна Арапина." М. 143. По риза (мома-та даруватъ) за -свекор-отъ, деверн, вуйковци и стривовци. ib. р. 518. Азъ ке пойда ли letcxa, Сосъ вийкови ни сынов и." В. 271. Б у й н а с. ж. тетка (жена вуйка, т. е., отцова брата): За |&тарви, вуйнп п тетки по карпа. М. р. 518. Вуйки ти к заде&атъ, вуня-та викатъ (ключъ). М. р. 531 (гат.) В у й ч о в ъ пр. дядинъ: Тъзи к свирка вуйчова. Д. 23, 60. Byjra с. ж. церковное свидетельство разрешающее бракъ: Зетьтъ с я ивяиа на поповегЬ, на кои-то разсказва, кое нониче ще взенне попове-rfe разгледватъ на бобо н по кормч1е-то, да не си роднини, после му давать записки за вул*; съ не» зеть-тъ ся явява предъ общива-ти и й дава неколко грошя за училище-то; после община-та жу дава вули (пли Владыка-та) за 10% грошя, кога-то ся припознава о т ъ вародъ-тъ и отъ село-то Ч. 83. Приходъ отъ дозволителны за нгЬнчишя (вулы). Л. Д. 1870 р. 118. В у л г и я с. ж. кожаный мешокъ, сумка (син. чанта): Испразни т о р б А , напълни вулпк. Назвать на детца-та, кога-то имъ ся не иска; д а работать и казвать: днеска е праздникъ Ч. 166. Калугерска торба в Цигаиска вулпя едно е. Или: калу герска торба и Циганска вулпя я е могать никога да ся напълнать. ib. 167. Добрийтъ Петво ну бе куп и л ъ кужана волги» (чанти), въ кокто Жпвко можеше да си тур* н у ж д н ^ т к храпи заирезъ денътъ. Вв. 31. Радка сгина хубавата дреха д а м о х е да са тури по-сгодно въ вулгикти ну. ib. 46. Ср. сл. волия. В у л и н а с. ж. (ср. сл. вула, f| роОХа) печать: Милчу бързо, безъ да 20*