* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
271
—
В р а а у х с л и в ъ пр. понятливый: Гледалъ сьнъ да бъда колкото е възможно гладъвъ и лесно вразумливъ. Э. Г. TIL В р а з у м * гл. св. В р а э у м я в а м ъ гл. дл. учу уму-равуму, вразумлию: Безуиный-тъ обезунлива и другыт?, а унный-тъ гы враяунива. Ч. 129. В р а з у м и оа гл. дл. образумлюсь; Азъ давахъ си сьрдце съ на дежда, че ноже нЬкакъ да ся вразунять и да си повнаятъ погрЪшката. i l , 52. в р а н а с. ж. В р а н в а ум. ворона; Врана врачи ОБО не вади (поел.). Ч. 135. Пявъ, пивъ горюшке! дЬ ся была, Вранушке? на царюву дворови. Що правите царица? Мажко д*Ьте бавеше, Царю рыза ппеше.— Фарр!!.. %6. 279. В р а н а - т а - у о о й в а с. ж. дроздъ; За най-добъръ другарь ноже да послужи куче или птпца (отъ подырни-ты именно по-умны-ты птици, кавто на пр. папагали или отъ рода на враны-ты-усойвы, евракы, гаргы). Л. Д. 1873 р . 87. В р а н и л о с. с. ср. сл. враносванъ. В р а н и ц а с. ж. плоть (паромикъ), лодочка: Приготвихъ враница-та. PC. 8. Ректина само на лад1м> могла да ся ивнакне оттамъ. Плншй сега зе враница съ четыре лопаты, па санъ сидни у нем и отнде за да избави Ректина. Л. Д. 1874 р . 115. А орад1я за подводнн налитанш б*Ьх* едви водолазны враницы и подводны уряди ва пукаюе и потопяваше ворабы. ib. 1875 р . 46. Съ четерн враници, кон то л&жаха надъ шейни-гЬ и съ нЬколко шейни съ по 17% втр. товаръ, дружнна-та рЪши да трагне кань югъ, но по-напр4дъ превъ суха-та зеня. ib. 1876 р . 141.
В р а н и ш н и в ъ с. м. назвате луговой травы. Пк. 60.
В р а н о с в а м ъ гл. дл. черню, вороню: У Японш си враносвать забн-ты и не Ъдать по п&колко дни докл? да ся охване добр* враиило-то. Л. Д. 1874 р . 61. В р а н ъ В р а н ь В р а н и (мак.) пр. 1) вороной: Я извади врана кони. Д. 40, 57- Врано вонче с златни седълца. ib. 54, 9. Откак сме си слибили От тогава врани коне не тракт, ib. 66, 1. 3. Махни си от тук ирано-то конче. Че ми опръека жълти-ти чехли, ib. 79. 16—17. Царю врань конь утекалъ. М. 118. Кой ке ти ива та врани вони? ib. 217. Враньо си конче накыты, Па го тогава воэеЪдна. Ч. 292. Тогай слези отъ вранаго коня. ib. 330. 2) гнЬдой (син. дори*): Кой ще ти аха враня-та коня Доря-на, хайдутъ Велко, доря-на. М. 215.