* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 270 —
Си пособра куси врапци,—за сватой. ib. 27 Стоянъ Султана улови Бато фракнато врапченце. ib, 99. Не сунъ риба да нрепливанъ. ib. 578. Камо ти просо?—г исквлва&а врапци.—Бано &и врапци?—ci ка* чГа наднпъ. ib.668. Всичкы-гЬ птпцп отходятъ, авраици-гЬ остажть. Ч. 137. Кой-то ся бои отъ врабвы-Ti, той не cie. ib. 175. Маха опашки за врабче (котка-ma), ib. 183. Не падать отъ небе-то печены врабчета. ib. 195. Переносно о людской опытности: „Ехъ Славо, Славо не лижи ти старите врабчета". 3. 82.
1
В р а г ъ с. м. 1) дьяволъ. В р а г о в с в и й В р а ш в и й пр. дья вольский. В р а г о щ и н а с. ж. дьявольское павождеше (см. вражк): „Богъ ми душа, врагъ ми душа! Токио давамъ, токмо зенамъ*. М. 45. Ако си ергенъ прескокни плет-отъ—, влези набери Страна босильокъ, товаръ карафилъ: Ако си &довецъ мини, помини, по врага оди. ib. 305. Граждоненка, вражка верна, ib. 186. Дека да ж видишъ тая враж¬ ка керка, Отъ пить да c i тиргнишъ, место да й чинешъ. ib. 378. Ей Малино Гянешанко—, вражка керка! Кого найка каре, уче, Кого врага ке науче? Л. 439. Иди по врага! Ч. 164. Не нашь. не вашь— тегли, враже, вид% знашь. ib- 195. Члов4къ накуси ли забраненый плодъ еднаждъ, то по врага остая всяка жьдя за по хубаво-то. Л. Д. 1874 р . 97. Спротивъ пословици-тд, что-то е спечялено безъ потъ и безъ ники, то ходи по врага, ib. 1873 р . 198. Зените откупъ и ид?те
си по-врага (Возьмите окупъ и идите прочь). Р. 181. Или може да е
толкозь врагъ и безчов?ченъ, щото да ми обладав кищата, и да мя испдди изъ нея насила. РА. 109. Идете поврага съ своите гр&кини. 3. 93. Поврага ну и парите И тоя животъ. ib. 361. Чета враговсва ведно събрана Мячах* бльгары безурижпы! Гп. 45. Богъ да 6&ie до три врашве моме. Б: 104. Едно ми врашко копилче. ib. 136, В кож* инъ 6iine черны врагъ вл4лъ. ib. 137, В р а г а с. ж. Маро, Мар1ю, фидапъ бойл1о! Колко сн нала Маро, толко си врага, Та ни откраде Маро, тенката пишка. В. 267. 2) особ, о любовномъ искугиент: „Ей селяни, селяни кметове! Сами моми, сами врага бирватъ, Дворк ми c i питища чипиле, Коньи c i отъ пайвани пущиле"- М. 601 3) врагъ (син. душманинъ): Пушвы враговскы в& насъ истр4щЬх* Падна дру жина вен уньртвени! Гп. 49. Царьтъ трЪба да е въздьрженъ, поврагъ на невошавостьта (plus ennemi de la mollesse)—отъ колкото с&кый другый. Т. 76.
1
Врале» в р а г о щ и н е поддаюсь дьявольскому навождент: Цоно, нила щерко, Лижи кого лвжишъ, А найка нимъ лижи; И майка вражила Tie врагощине, И майка любила, Кога 6iine млада". М. 438.
я