* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 266 — т-Ьдо и да ну отквне волята да тврси по-хубавнчкн женнцн? 3. 91* А особито красны млады девицы (султаны) грабктъ гы по волн сн1 Гп. 182. С ъ д р а г а в о л а охотно: Попъ-тъ и родител1е-т4 инъ ся радвать на тЪхны-ты успйхы и съ драга-волк ннъ набавить всичко, что-то инъ нуждно за наукя-тя. Л. Д. 1869 р. 134. Това можете по стигни, ако исполнявате ваши-ты длъжности съ драги волк. ib. р. 207, В о л я в а ш я ! тождественно передается и по русски: „Право си казвашь, нъ се си имашь малко кусурецъ въ приваската си"— „Воля ваше... глава дод* не пати, не вЪрва"—Зк. 63. 2) свобода Дай ии вол** да са женя, Да залибя друго либе* Ч. 263. 3) д о б р а в о л я хорошее расположеше духа: Смейте се, смейте да задьраште такъвзи строгъ господарь на добра воля. Э. Г. 69.
1
В о н е щ е ц ъ эпытетъ носа, выраженный образовангемъ прыч. наш* dmtcme. залога отъ гл. вонвк, въ значены, уклонивхиелгся отъ прсоблаг дающахо—нюхаюпцй въ слп>д. загадкп»: КорШка, подъ коргйка-тя по лянка, подъ полянкя-тя наплатци, подъ наплатци кладенци, подъ кладенци вонещецъ (Боса, чело, вЬжды, очн, носъ). Ч. 120. В о н е и щ ц а с. ж. 1) названге нааькомаго караиузикъ: Най замЪчдтелна отъ гЬхъ (насЬкоми, който сд привдичкть па враставици пиперь—) ё „щипка" зъвима, коя ё чьрна дьлговата и прилича на „вонещиця" Пк. 70. 2) назвате кустарника, ботаникой характерызуемаго anagyris foetida: „Що прави тоя и тоя?"—„Нищо, така ся скыта на самъ па татакъ. —„А, а, а! Души вонещици-тв да прави темянъ". Ч. 154. 3) порицательный эпитетъ нескромной женщиныНамерила са и такова вонЬщица. която надникнала изъ вратннкътъ на Станина-та кища и извикала: „Стано, а Стано, Герасииъ си е допгЬлъ. Дай ни нущудувътъ". 3. 3.
т а
ВонФк гл. дл. ср. значенгя отделяю зловоше (сим. миршпя)* В о н е щ ъ зловонный: Да са намажятъ ранени-гЬ неста (на добит»къмъ)> д<вто вай-много са сбирать жнвотинки-тЬ, съ нвное вунещо говеждо наело. Л. Д. 1875 р. 89. Свр4но вонещо блато. ib. 1870 р. 112. Во пишь прьсто, ве вонишь, свой си. Ч. 135. Душа-та ну вонЪе на бачва» Казвать ва шеници-тв. Душа-та му мерише на плесенъ. Ч. 154. Котвата кога ие може да досЪгне м:Ьсо-то, тя казва, че е вонещо. ib. 177Б о н д с. ж. зловоше: Той не можеше вечь да тьрпи толкосъ голема вопя, X . / . 56. Ср. сл. миризна. В о с д о н к гл. св. приклоню: Като свирши таи молитва, той вослови главата си вархъ дисачвите и начни горко да рыдае. Бв. 4. Той н*маше прибежище гдето да вослони главата си. ib. 10,