* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 2в5 — В о л ж а ш и н ъ (срб. Букашки) имя соб. муж.: Мегю нихъ за. куна кладе Тон Делибаша Марко, Старосвата Волкащцна, А деверя две Гарчина. М. 179. В о л и я с. ж. В о л и й к а сунка: Р. ныслеше да ся погрыже да направв една вол1я, за да гужда храната Д*БТО ножеше да найди по патуватето сп РА. 29. Ср. сл. врать. РА. 30. Р. упяти ся вънъ мйетото на барабоя и вапълнн съ т*хъ вол^вата сн. ib. 48. Ср. сл. втлгия. В о л о в а р ъ В о л о в о д а ч ъ с. м. погонщикъ упряжныхъ воловъ: Четыре гаигала, и два пумпала и единъ червенъ чюкундуръ съ ръжяна славка?—Кола, волове и воловаръ съ остена. Ч. 121. ПослЬ зетьтъ ч4ва прЪдъ цьрковны-гв западны врата булка-та си, кош-то » смъква волбводачь-тъ отъ кола-та. ib. 87. В о л о г д а в а т ъ к о н я *ь соотв. греч. Эоик&раАо?: Д Б ща дойде нладъ Александрия, никой да ни е потставалъ коня да ну пофатн, коня ну вологлавать. Д. 8. 4, ?. В о л с к и пр. волов]й: Волска шия. 11к, 46. Мя дохожда сЬки день при нене и ни удря на голъ гьрбъ по сто волски жилы, дод-Ьто протече крьвьта като рЪка. X. I . 95. Ср. сл. телятинъ, лой. В о д ъ с. м. В о л е ц ъ В о л ч е ум. В о л и щ е быкъ: Той си изnpira едина волец Ачё не впр^Ьга ази да ора. Д. 63, 18—19. Кату спалъ (оран) той, дошло адно дяволче да ну уткраде волове-ту ib. р . 142. Идефъ, идефъ до пол-пати, Секоа дола сиарши кола, Секоа рида пукни вола. ib. 265. Едно куцо волище С едно криво рожище. ib. 533. Неколцияа с* берать у момче-то за да заколятъ вол-отъ (безъ воль не бпдвитъ свадба). ib. р . 519. Рикна волъ въ тененъ долъ, чуя лясици-те, опарчГа опашви-те (тапанъ). М. р. 531. (гат.) Днесь хора та са пронашли, че волъ-тъ былъ за ядеше, а конь-тъ за работа, та работать повече съ коне; н колко-то волове употрЪблявать, невпр-Ьгать гы вече въ таш-та а въ рогове-гЬ, зачто-то такъ была на вола сила-та. Л. Д. 1869 р . 175. Една кравица или едно волче струна вече 300—400—500 гроша, ib. 1876. р . 46. Волове-то съ рало-то по ннвя-та. Ч. 100. Метафорически о скряггь: „Оставя гы", каже, „тыя златил волове" (скаперници). Л. Д. 1869 р . 232. Ср. подъ сл. будала, връчт.
1
В о д я с. ж. 1) воля, охота: Туришь дЬте-то на сиса-та, по вояш-та му, какъ к смуче. Л. Д. 1869 р. 93. Па днесь (дптца-ша) вараны угр-Ь б1ены из губят ь вол» н за училище и за учете ib. р 162. Воля за наука, ib. р . 167. Да привлЪче мажътъ си съ свое-то
г