* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 264 — В о й н у в а м ъ тл. дл. воюю: „Ой Лазаре Войниче! Дека ми си войнувалъ?"—„Войнувалъ, сунъ^ войнувалъ До царева дворове ,Л?; 609.
и
В о й с к а р и н ъ с. м. В о й с к а р к а с. ж. В о й с к а р ч е им.: И младъ войскаринъ ще стана, Никой не ще ми (Тодоркъ) познае. №. 86. Тукъ има младо войскарче, Що пее ноще лазаря. ib. Тукъ яма, царю, войскарка, Що нее ноще на Лазаръ. ib. 103. Войскаре, боляре и народъ. Р. 68. Десять хыляды войскаре 6ixa принадены да си дръпнатъ назадъ. ib. 144. В о й с к а с. ж. 1) рать, война.* Царъ ми пущилъ до три каиид* жги: „Земайте го Симонъ добаръ юнакъ; Оти йене войски не надоли Какъ ке г найте, така да го зейте". Ж. 65. Брать ми има отъ сабя б4лекъ, Че е посЬченъ на люта войска, ib. 87. Отъ войска идетъ Балюуръ Войвода. Ж. 158. Бре чийте малко, годемо! Радинкае была на Яойска, Мома отидо, мома си дойдо. В. 17. Ходил юнак на пуста-та войска, на пуста-та войска, на войска татарийска. Д. 3, 1—2. 2) вой ско: Подъ цирвени-отъ (шаторъ) самъ Петре седитъ, Подъ зеленн-отъ Петре&а войска. Ж. 15 6). Я си заведи войска-та На равно поле да яграе, Д& играе хоро юнашко. ib. 86. Скришна щи дума да кажи, Войска си напред испрати. Д. 20, 31—32. Молба им ся моли Москов ска кралица, Мюхлет да й дадат коса да сплете,—. войска да си сбере. ib. 42, 15—17. А войскя-та, сякая изъ своя си краль ше са нареди единъ за другъ—Дв^-тЬ тыя войскы ше са опинатъ юначкы. Ч. 107. Тази войска ся е сякога отличавала съ юначество-то сп. Л. Д. 1871 р . 212. Войска-та му б?ше много добрЬ паоружеца. ib. 1876 р . 23. Защо сд оставилъ ты войска-та си въ Блъгарско (Зачльмъ оста
вить ты рать свою въ Б.?). Р. 135. Азъ отхождамъ при войска-та сн (Я иду къ поАкамъ своимъ). ib. Той си е ойскя цутрагналъ, Сосъ сите зедни крале ке са бия. Вв. 2. Оба значвнгя чередуются въ аиъдую*
щемь М1ъстп> Д. 3, 43. На войска да иде. войска да из кара,—, цари да избави. В о й с к о - п о д е поле битвы: И съ чисто лице сд^зоха на войскополе РА. 169. Р. предпочети да остани на войско-поле. ib. 176* Воленъ пр. свободный: Сега бади воленъ, та ся махни отъ тука. X. J, 134. Молихъ го да ся смилн за мене и да ма остави во ленъ. ib. 146. В о л а в я н с к и й пр. съ Волги идупцй, поволжсшй: Волжянско-то прнселение. ВС. р . 13. Татари са были по него время покорени на Волжская Българы. Гп. 206.
