* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 2 i9 В и с ъ к ъ вм. врисъкъ с. м- ржаше: Тогай ни веле веговъ шаренъ конь Со внскомъ на стопанъ прнважува. Ж. 143. В и с » гл. дл. 1) вншу: Облакъ, что выси надъ зем», безъ да н > ороси съ дъждъ. Л. 5. Ак сунъ нашла ко&анъ герданъ, Да ти висаиъ, како него, На твое-то б4ло гарло. Ж. 287. Кралевъ зетъ на колъ виситъ, а зло ти нислнтъ (пушка). Ж. р . 530. (шт.). 2) завишу: ОТЪ ОВЦЫ-ТЫ выси всичкый имъ понинъкъ. Л. Д. 1869 р. 178. Всвка овца за краче-то си выси (Вс*ка коза за свой кракъ). Ч. 137. СЪка коза внсп за своиятъ собственъ кракъ, 3. 50. Такыва (сир. подвиж на) са Великъ-день и висини-ти отъ него Въз несете, Пятдеслтницата и пр. Л. Л. 1869 р. 9. В и т е з ъ с. м. герой. В и т е э в в ы н я с. ж. героиня: Тогава ся a6ie на всЬкаде разнелъ гласъ, че ся е показала необыкновенна витежвыня. / . 212. Ср. сл. витякъ. В и т е л ъ с. м. поставъ (мельничный, ткацкгй): Вода-та е всяко га полезна, ала кога ся доведе да кара десятина вптла воденица, то га тя быва още по-полезна. Д. Д. 1869 р . 187. Да прЪде на хурка, витель и на рака разпы прЪжды. Ч. 63. В и т и ц и с. ою. мн. (ср. срб. витица f. nouajeuxue се говори pi. еитице, die Haarlocke, cirrus) кудри; СвЬтна мома, като ясно слънце, Реднци ю отъ злато плЪтени, Витици ю отъ сребро eieHn. Ч. 340. В и т в а м ъ и. дл. верчу; Главник-отъ барго виткатъ танец-отъ секако, на десно, на лево, Ж. р . 525. В и т в а м ъ оа обвиваюсь: Ак сумъ нашло сармо коланъ, Да c i виткамъ како него На твоя-та по ловина. Ж. 287. В и т к о с т ъ с. ж. игривость, вертлявость: Кога-то мама-та е вечь оздр4ла въ природа-та си, то тя повазва н^ваквы веселости, выткостп, вършешя и другы. Ч. 64. В и т л о с. с. винтъ (син. бурма); гвозд1е, веригы, витлы, брьнкы.
ч
РА. 165.
В и т о п о т е г д е н ъ пр. излучистый: А сьриъ ё полукругло плоско взточено и назабено отъ вътр-БШна страна железо, кое отъ единъ край вна право вптопогЬглино железо, на кое е нахулено дрьвце, кое ся зъв*, рачалка . Пк. 54.
и п
В и т о с а м ъ с а тоже что витвамъ са (но съ ироническимъ отпньнкомъ): Витосай c i , раче осмовраче, Айд отъ тука, далго (жу)ставинче. Ж. 22. Бегай тамо, витосай c i ! Чуму ти сё до две моми! ib. 270.
4
