* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 240 —
и в&звишена до оком шесть хиледи ст&пки надъ морско-то равнище и запазя града София откат» южната страна. Л. Д. 1876 р. 135.
В и т о ш ъ П л а н и н а е доста раширена
В и т ъ В и т е н ъ пр. I) стройный: Затакми Стоянъ, затакми Гюбрена вита невеста. Ч. 353. Да излези (Самодива) со вихрушка Да обере вити ехли. М. 10. 2) извилистый, сводомъ построенный, изог нутый; Тамо пгрйтъ до трв вити ора. Ж. 60. Тамо имать до три ви ти ора; Ора бЪ&а саде Самовилски, Напредъ бЪше Гюргя Самовила, До неа Ерина Самовила; Tie му се в4рни посестримп. ib. 242. Ме жду дв-Ь вити планини. Д. 5, 3. Запалила ся Сливненска вита чаршня. Д. 55, 1—2. Петко вижда единъ добытакъ твьрд? гол&Ьмъ съ выты рога, РА- 146. Иленъ плпва по море, Рогови и» са витени. В. 219. Черни очи и вити в*жди. 3. 1. Парлпчять ли виты гривны на плюга вы рацЪ. 7. 217. Ахъ, смешно си, моя гарго, СыЪшни ми са твой-те химии, Като шуга съ вованъ герданъ, Като баба съ вити гривна. 3. 14. Отворп ми наши вити порти. Ж. 88. Си пзлезе отъ вити-те порти, Не сЬ кажвитъ дете, каде к& одитъ. ib. 59. 590. Па е отишла старата баба, Е отишла на Боднини вити порти. В. 335. Вито кале. Ж. 10. Па силенъ пожаръ гореше, Ше (орли-me) во пожаръ пищахме, Манпчки во вити гнезда, ib. 140. 3) Ср. подъ сл. глава (вита—). В и т ъ в ъ прил. произ. отъ витъ, встречающееся, какъ эпит. къ сл. тояга. въ см. джирита; Варань съ коние и иЬшкъмъ, въртеше кли на, млузганье копия или вытка тояга (джиритъ). Пк. 97. Вытка тояга прозоръ ми бие, Сйдни булка, подай пьрстень (Значн войникъ свободенъ). ib. 6. Ср. сл. джиритъ. В и т д ( е ) в ъ В и т д з ъ с. м. богатырь, витязь, герой; Прочулъ са Жнчо чи ималъ златни криля пудъ мпшнпца. Сички мислаха чи е Анчо витякъ, Вптякъ отъ змай породанъ. D. S. 6. 2—7. Бива сплунъ каку Самувила, Со витекъ да са бори, Борба гу надборе. ib. 10, 11. 14 —
15. Ср. подъ сл. газилеръ. Пк. 41.
В и т я ш в и пр. героическШ: За това негово вптяшко дЪло про води му ся орденъ св. Анны. Гп. 233. В и х н а гл. св. тоже что в и х н а сяду на коня. В и х а м ъ Ъду на конй: T i вихнаха, те отидоха. В. 17. Вихна сл коня хранена, ib. 65. Коня вдхамь, коньо аджам1а, И дзъ друга ад&ам1д. ib- 49. Само си тавра чпнп, Б&рза конл вдха. ib. 69. Она напреди што пде, На спва маска што вдха. ib. 83. Бре юначе гпд!д! Сламка снага да чпнишъ Комаръ конл да вдхашъ, Съ игла да се подпирашъ. ib. 109. А коньо м» вели:... Ты да не ме дадетъ. Жена да ме вдхне, Лю да ме дадешъ,