* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 234 —
Дойне! Отъ код земд си? Отъ кой вилаетъ си?"—„Тврцн Анадолди! Ази незнаемъ, Bie што каживате?" В. 101. „Ан^елино малой моме! чинишь ли се капдъ* А да те однесемъ на нашъ вилаетъ, Белке кешъ познаешъ сестра ти Тодора"—Па си е вачилъ на конд задъ себе. Па си е однесе на ниховъ вилаетъ. ib. 323. Работило лидо младо на ти^ъ вилетъ, Работило деветъ години. ib. 327. В и д е н ъ пр. отъ вилъ происходящей: Свиха еЬ, Стойно, завнха Двй сплнп вильни ветрушки. Ж. 20. Богъ да уб1етъ морски-отъ ве теръ! Що си нодуна силенъ и внленъ, Та си скирши солба боси льокъ. М. 377. Три силни Вилни ветеришки. В. 2. В и д а В и д и ц а В и д у ш в а с. ж. В и д и с. ж.мн. вила, вилка, вилочка; виды: &Си-те фатГе вили-те, Пои-отъ мн фати щежер-отъ. Ж. 274. Сн имафъ едно магаренце, &се-то сенце мн г&изеде, и нищо не иста&и (вила), ib. р. 531 (гат.). При томъ (ушы) ииать н единъ пьртъ, кой на тьнкый край ё виляетъ, и вилиму стягнати съ железо, кое ся зъв4 дрьнкалка. Пк. 50. ТЬхъ впличкы казвать „два брата". Пк. 50. Въ чекмеджето имаше двавадесеть ножове и другы толвозь вилушкы. PC. 29. Съ вилы ор4хы и съ решето води щи нося на свадба-та ти. Съ вили хврьга ор$хы. Съ вилы да тя разсиравать (клЪтва). Ч. 226. А туй що е като вила—джя (этого звука вилооб
разный знакъ румунскаго алфавита, принятый сербской азбуки). Зк. 33. Ср. сл. гажъ. Вукомг еъ составь
В и д к Ь к и . дл. произв. отъ пр. виленъ—даюсь чарующему вл1яшю Вилъ (ср. срб. вилбвньав Uebermiithler, als von виде besessen, homo insolens): Този каталапсклй сынъ—като си доди у дона—видней, на ратайтЪ калпацыгЬ исподра да гы гърми. Зк. 32. Е! и то младо като сЬко луду младо, ще походи, ще повилн4й и пакъ ще са прибире. Зк. 11. В и д я с т ъ пр. вилами кончаюпцйся: Него красно полагать на два вилясты волове. Пк. 85. В и н е с. с. вымя: Выие-то е годЪмо, повлечено съ тънка, немясяа-та кожица. Ж. Д. 1873 р . 270. Кобыла-та трЪбува да има здраво, добро и раснустпчно вымя. ib. р . 270. Ние ще припомнимъ една пр&Ьдпазителна мЪрка за рани-гЬ по вимя-то, именно по цацн-гЬ.
ib. 1875 р. 89,
В и н а р ъ с. м. ввнод&влъ: Ж. Д. 1869 р . 169. Ми понина&е винари, Винари вино носе&е; Любика лепо говорп: Винари лепи вардари. Ж. 415. Винари, б&Ьли вардари! Ясъ нейвюнъ впно paKia. Тукъ сакамъ б&Ьло впнарче. ib.
