* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
- 233 — p i имъ. «6, 1875 p 89. Отъ с?кадЪ чувахъ смутны викове. Т. 34. В и к а с. ж. (макед.; ср. срб. вика /*.) въ томъ же значеми: Кога си дошла кралица. Отъ далевъ нде вика: Излези мод Милице, Коч&и да мн прифанашъ. В. 318.
r
В и д а вм. свила шелкь (син. копрвна): Царъ керка си ми си променн, ш пронЗшп съ вила и кадифе. М. 11.
В и л а , назвате водянызсъ и атфосмерическихь духовъ, облекаю щихся въ веровати юоюныхъ Славянъ въ образъ дгьвъ. силъныхъ му дростью и другими дарами природы. Ими они определяют* и изменяютъ судьбы героевъ южно-Славянскаго эпоса. Кроме источниковъ и хорныхь пещеръ, верования Болгаръ даютъ имъ жилигцемъ, по видимому,
н деревья (Ср. Самовила): Вили ле, Вихри и Самодиви, Вази съм вякал да кажи Че съм черкова захванал (т. е. заградил). Д. 5, 6—8. Вилы очи-гЬ ти изболе! (клятва). Ч. 134. За Марка вила н4ма. Сир. Кралевити Марко отъ самодпвы-гЬ са не бон. ib. 158. Вила ся възпомянува въ едни привязки за лЪниви жени, воя не е щЪла да работи, и платила мижа си да не ходи въ гори да п еЬче мотовилки за пряжди, че ще го накажи Вила съ смьрть на жени му.—Мотовпла Вила, вой сЬче Вили жена му умира.—Дали ё было нЬкой си дрьво посвящено Вилв? Какъ то си ималп Еллпни посвящена дрьвеса на горскыя ним фы (невесты)? Гп. 171.
В и л а е т ъ * (vilaiet, s. а. 3. Gouvernement de province^ juridiction ехегсёе sur un pays. 4. Charge de gouverneur de province. 5. Digniti
de volt) с. м. страна, область, (нередко: родная сторона, родина): „Ясъ ке одамъ на ной-отъ виляетъ, За тва коанъ коня аржелш" (—„твой вилеетъ земя Арбанешка"). М. 60. Кога си идешъ, Радо ле, На Татарскьатъ вилеятъ—И ти мп кптка допратп. ib. 70. Слинчпце ясно, слинчице, Като ти греишъ по &си святъ—, по &си вилеятъ, Не види ли, ясно слинце, Моя-та лика прилика, ib. 119. Tk собра стока гома—Та па ги подиръ покаралъ Кимъ неговъ доленъ вплеятъ. Дошле ся доле подъ село Во велено-то ливаде. ib. 134. Си испущи младо робк, Отъ синджпри &и иста&и, &И дару&а съ дребно азно, &И испущи иа вилеетъ. ib. 148. Айде. Кальо., да бегане Да бегаме нашъ виля етъ Нашъ виляетъ ношие харенъ, Нашъ виляетъ до две синца. ib. 404. Айти синце, 4сно синце! Тп ми греишъ по &с* земя—, &се воляетъ. ib. 582. Да додеш на наш (самодивски-атъ) вилаютъ, Да вядиш какво й хубаво, Д. I , 32—33. Та па забра {Марко) три синджира роб», Поведе гп на свойо вилают. ib. 36, 46—47. Какво съм лнбе залибил На този чужди видают! ib. 60. 10—11. „Дойне Паинъ
ЛЯ
